Камерен концерт на 23.09.2026 г. в зала "Безистен"

Красимира Султанова - цигулка

Анжела Тошева - пиано

Артистките представят интегрално изпълнение на цигулкови сонати, които рядко присъстват на българската сцена - Соната №1 за цигулка и пиано BB 84 (1921) и Соната №2 за цигулка и пиано оп. 76 BB 85 (1922). На 23 септември този истински музикантски подвиг предстои да бъде повторен в Ямбол - град със сериозни традиции в популяризацията на камерната музика; град, който има своята интелигентна, търсеща и подготвена публика!

Двете сонати за цигулка и пиано Бела Барток посвещава на цигуларката Йели Д’ Арани, която заедно с автора осъществява премиерните им изпълнения в Лондон и Париж съответно през 1922 и 1923 г. Въпреки че композиторът ги създава за кратък времеви период (1921–1922), всяка от творбите има собствена специфика.
Първата соната е тричастна и е написана в експресионистичен стил с изключително сложен хармоничен език, остри дисонанси и виртуозни изисквания към двата инструмента. В нея се усеща дълбоката връзка с фолклорните мотиви, но преродени през призмата на новаторския композиционен поглед на Барток.
Втората соната е от две части (преминаващи една в друга или изпълнявани в непрекъснат поток), които показват зрелия експресивен и експериментален стил на композитора. Наситена е с микротонални елементи, сложни полифонични и хармонични структури, както и с дълбоко вдъхновение от източноевропейския фолклор. Цигулковата партия използва разширени техники като флажолети, глисандо и двойни грифове.
Заповядайте в залата на Безистена да чуете едни от крайъгълните камерни творби на XX век!
Вход свободен

Концерт на Камерен оркестър „Дианополис“

Художествен ръководител и концертмайстор- Красимира Султанова

Иван Стоянов- гост-диригент

Слава Славова- солист-виола

Мария Славова- солист-орган

В програмата: Михаел Хайдн- Концерт за виола, орган и камерен оркестър До мажор, Красимир Кюркчийски- Музика към филма „Записки по българските въстания“, Хендрик Андрийсен- Вариации върху тема от Йохан Кунау

Начален час: 16:00

Място: зала „Съвременност“ на Културен център „Безистен“

Организатори: Община Ямбол и Камерен оркестър „Дианополис“

Вход: с билети

Ямбол и светът на маските: изложбата на Моника и Методи Попови в „Безистен“

Кураторският проект на проф. Моника Попова и Методи Попов е разработван, както на Фестивала на съвременната керамика в гр. Дзиндеджън, Китай, така и на територията на Нов български университет, където темата за маската, провокира стотици млади хора, които инсталират своите работи по стените на университета.

Моника Попова е професор по художествена керамика, доктор по египтология, създател на специалност по „Керамика и порцелан. Дигитални форми“ към Нов български университет. Има над 100 колективни изложби в страната и чужбина и над 40 самостоятелни изложби. Методи Попов е завършил Художествената академия, специалност „Керамика“ Организирал е и е участвал в множество самостоятелни изложби в страната. Негови творби са притежание на държавни галерии и музеи, както и на колекционери от България, Германия, Холандия, Франция и други.

Професор Попова представя триизмерни форми и рисунки, комбинирани с бродерии, а Методи Попов, серия маски, създадени в България и Китай.

Проектът се реализира с подкрепата на Община Ямбол и Нов български университет. Изложбата ще остане в ямболския „Безистен“ в рамките на месец.

С поредица от празнични прояви ще бъде отбелязана десетгодишнината от трансформирането на емблематичната за Ямбол сграда на Безистена от покрит пазар в туристически и културен център.

Празничният 19 септември ще продължи със събития на открито. В следобедните часове пространството пред Безистена ще се превърне в място за творческа изява на деца и ученици от всички възрасти. В 16:00 ч. стартира творческият проект „Поколения“, реализиран със съдействието на Художествена галерия „Жорж Папазов“. Ученици от художествените паралелки на Средно училище „Св. Климент Охридски“ ще рисуват на открито на тема „Безистенът – място за срещи“ заедно с ямболските художници Соня Стефанова, Иван Стоянов, Кольо Инджов, Кольо Костов и Петър Тепсизов. От 17:00 ч. отново пред Безистена ще отворят врати творческите работилници на Народно читалище „Зора – 1945“ и Общински детски комплекс – Ямбол.

По традиция празничната вечер ще завърши с концерт на откритата сцена „Безистен“. В 20:00 ч. на сцената ще излязат финалистите от „Като две капки вода“ – дуетът „Димитър & Христо“. Към тях ще се присъедини и младата цигуларка Анна-Мария – Анима.

Димитър Атанасов и Христо Младенов преплитат акустичното поп-рок звучене с етно мотиви. През 2017 г. те стават популярни като първия дует в историята на „Гласът на България“. Сред отличителните им песни са „Уморени крила“ с Иван Лечев и обработката на „Девойко (мари, хубава)“, включена и в учебниците по музика. До момента дуетът има три студийни албума и един концертен.

Представят императора на българското изкуство в ямболския Безистен

Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство- Трявна гостува в Културно-информационен център „Безистен“ с изложба на Димитър Казаков-Нерон (1933-1992) като подарък за празника на Ямбол. Изложбата ще бъде открита на 4 юни, сряда от 17:30ч.

През юни се навършват 92 години от рождението на прочутия творец. Изкуствоведите го наричат художника-чародеец. След изложба в Париж през 1981 година Димитър Казаков получава от френския културен елит епитета „Император на българското изкуство“. А прозвището „Нерон“ му дават негови близки, защото е ексцентричен. Освен че рисува, се занимава със скулптура, пише стихове, държи ораторски речи, пише музика и си я изпълнява сам.

За три десетилетия творческа дейност Димитър Казаков оставя 15 хиляди графики, мащабни живописни платна и дървени пластики. Негови картини има в Националната художествена галерия, в музея „Пушкин" в Москва, както и в императорската колекция в Токио.

Картините, сред които и неговия Автопортрет, резбованите пана и рисуваната керамика, които ще бъдат представени на 4 юни в ямболския Културно-информационен център „Безистен“, са от дарените от него преди 40 години творби на специализирания музей в Трявна. В допълнение към изложбата ще бъдат показани и дървени пластики на Никола Казаков – брат на художника.

Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство- Трявна съхранява най-значителната колекция от 271 произведения на Димитър Казаков- Нерон. Стойността на колекцията е още по-голяма, защото дава възможност да се проследи цялостното му развитие: от студентските работи, през зрелите произведения до рисуваните малко преди смъртта му живописи. В нея успешно се вплитат и 214 дървени пластики на неговия брат Никола Казаков, както и 36 живописни платна на дъщерята на Нерон - Бисера Казакова.

Изложбата ще остане в ямболския Безистен до средата на месец септември.

Изявени български и международни изпълнители гостуват на „Златната Диана“

Съзвездие от именити изпълнители ще предложи на публиката на музикалните празници „Златната Диана“ в Ямбол хармонична разходка с творби от епохата на барока до наши дни. 40-ото издание на представителния форум, който се утвърди като едно от най-важните културни събития в Югоизточна България, ще се проведе от 20 до 23 април тази година. В четирите фестивални дни отново ще вземат участие утвърдени имена както от българската, така и от международната музикална сцена.

Концертите от „Златната Диана“ ще се състоят в Безистена и се организират от Камерен оркестър „Дианополис“ с подкрепата на Община Ямбол. Билетите вече се продават на касата на Безистена. Началният час на всички събития е 19:00.

Откриването на „Златната Диана“ на 20 април, понеделник, традиционно ще бъде поставено от домакините от оркестър „Дианополис“, водени от немския диригент Валтер Хилгерс, със солист – унгарския тромпетист Рудолф Матайш. Те ще изпълнят произведения от епохата на барока и ранната класика от творчеството на Георг Филип Телеман, Джузепе Торели и Волфганг Амадеус Моцарт, както и специално написаната за музикалните празници симфония от виенския композитор Ян Тегтмайер – дългогодишен приятел на Ямбол.

В следващата вечер, на 21 април, ще се представи дуото „Артихармония“ – цигуларят Евгени Николов и пианистката Татяна Майони. В програмата са включени произведения от Лудвиг ван Бетховен, Франц Шуберт и Сергей Рахманинов.

Третата вечер, на 22 април, ще бъде особено привлекателна за любознателните ценители, отворени към новите пътища на музиката от XX и XXI век. Публиката ще има възможност да чуе произведения от Янис Ксенакис, Дьорд Куртаг, Оливие Месиен и Михаил Големинов, представени от пианистката Анжела Тошева и виолончелиста Мигел Роша (Португалия). В програмата им ще прозвучат още Соната № 2 от Феликс Менделсон, както и пиеса от съвременната португалска композиторка Исабел Соверал.

В последната, четвърта фестивална вечер, на 23 април, публиката ще има среща с братята Владигерови. Наследниците на един от корифеите на българската музикална култура – Панчо Владигеров, ще изпълнят едни от най-популярните и обичани творби на своя дядо, както и собствени композиции. Специално участие в концерта ще вземе и художественият ръководител на Камерен оркестър „Дианополис“ Красимира Султанова, която ще застане редом с Панчо Владигеров (внук), Александър, Константин и Екатерина Владигерови.

Осмият рожден ден на обновения Ямболския Безистен се превърна в истински празник, който завладя с красиви емоции жителите и гостите на града. Участници и зрители заеха места още в ранния следобед в обособената арт-зона край вековната сграда, за да се включат в традиционния живописен пленер, в атрактивните настолни игри, в творческата работилница на Общинския Детски комплекс, в подготвените от читалище „Зора“ ателиета, посветени на старите занаяти. В арт-зоната работиха младите таланти от НУ „ Св.св. Кирил и Методий“, ПМГ „Атанас Радев“, ГСАГД „Кольо Фичето“, ПГЛПЕХТ, ПГПСТТ „Н. Вапцаров“, ПГ „Васил Левски“ и Художествена школа "Слънце" към читалище "Умение - 2003".

Празникът на Безистена, както винаги в последните години, се отбелязва заедно с Европейските дни на наследството – едно от най-големите културни събития на стария континент. Общото послание на тазгодишното издание на Европейските дни е посветено на живото наследство, на традиционните знания, умения и обичаи. Това бе поводът Община Ямбол и екипът на Културно информационен център „Безистен“ да поканят в града представители на известната Тревненска школа в изкуствата и занаятите. Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство гостува при нас с експозицията „От ръката тревненска“. Веднага след откриването на изложбата, която остава в Безистена до края на октомври, ямболската публика се присъедини с интерес и внимание в демонстрациите на тревненските резбари и майсторите на необичайната за нас, но традиционна за Трявна техника „писан бръшлян“.

Заместник-кметовете на Община Ямбол Енчо Керязов и Васил Александров поздравиха участниците, гостите и жителите на града. И двамата откроиха значението на емблематичния Безистен, съхранил уникалната за града атмосфера през вековете и превръщането му в истинско културно средище през последните години.

Ефектният епилог във вторник вечер беше оцветен в латино ритми. В двучасова шоу програма, подготвена специално за ямболската публика, на сцената, а по-късно и сред множеството почитатели, излязоха неподражаемият Памбос Агапиу, танцьорите от неговата формация „Лос Памбос“ и кубинската певица Дарлин Родригез.

Празникът на Безистена се реализира с финансовата подкрепа на Община Ямбол

На 18 септември (четвъртък) от 17:00 ч. се откри гостуваща изложба „Събития и личности в българския спорт“ на Асоциация „Докосни дъгата“.

Абсолютната световна шампионка по художествена гимнастика Ренета Камберова, златната олимпийска медалистка Мадлен Радуканова и заместник-министърът на младежта и спорта Петър Младенов бяха сред сред официалните гости на ямболския Безистен на 18 септември, четвъртък. Поводът е уникалната изложба „Личности и събития в българския спорт“, която събира над 400 изключително ценни спортни артикули на олимпийски шампиони и медалисти, световни и европейски първенци. Експозицията ще бъде открита официално утре, 18 септември, от 17.00 часа, а в Ямбол тя е представена със съдействието на Асоциация „Докосни дъгата“ по случай десетгодишнината от трансформирането на емблематичната за града сграда на Безистена от покрит пазар в туристически и културен център.

Сред гостите по време на откриването ще бъдат също световният и европейски шампион по джудо Борис Георгиев и двукратният победител в турнири за европейската купа при юношите Божидар Темелков.

Специални покани са отправени също към почетните граждани на Ямбол – световната шампионка по лека атлетика Тотка Петрова и световната и европейска шампионка по акробатика Маргарита Моллова. Костюм на Моллова, представен в изложбата, разкрива още една любопитна подробност за нея – че е носител и на титлата „Мис Ямбол“. Своите лични архиви и колекции, заради експозицията в Безистена, отвориха също заслужилият майстор на спорта Тотка Петрова, баскетболистът Димитър Ангелов – шампион на България с „Ямболгаз“ през 2002 година и негов капитан тогава, както и заместник-кметът на Ямбол Енчо Керязов, който е носител на редица от най-високите отличия в цирковото изкуство и е част от Галерията на легендите на Световното акробатично общество.

За изложбата свои отличия и пособия са предоставили още петкратната световна и шесткратна европейска шампионка Станка Златева, олимпийският, трикратен световен и шесткратен европейски шампион по борба Армен Назарян, бронзовият олимпийски медалист Божидар Андреев, трикратните европейски шампионки Габриела и Стефани Стоеви, олимпийският и двукратен европейски шампион и треньор по бокс Петър Лесов, световните шампиони Детелин Далаклиев и Станимира Петрова и още десетки български спортни легенди.

Сред богатата експозиция се открояват кътовете на легендите в европейския и световния футбол Христо Стоичков и Димитър Бербатов, българската супер звезда в тениса Григор Димитров и олимпийският, световен и европейски шампион по вдигане на щанги Карлос Насар.

Международният блясък на изложбата се допълва от оригинален екип на „въздушния“ Майкъл Джордан, щафетна палка, с която лекоатлетът Карл Люис печели рекорди на олимпийски игри, експонати на футболни величия като италианеца Джанлуиджи Буфон, англичанина Майкъл Оуен, четирикратния носител на Лига Европа Бето Пимпарел и легендата на „Цървена Звезда“ и „Милан“ Деян Савичевич. В ямболския Безистен ще видите и уникалната футболна топка, която папа Франциск разписа лично и специално за вдъхновяващата изложба „Личности и събития в българския спорт“.

Особено вълнуващо е, че именно в Ямбол посетителите ще могат за първи път да видят оригинален олимпийски факел от Зимните олимпийски игри в Торино 2006 – символ на олимпийския дух, обединяващ поколения спортисти и почитатели на спорта.

Всички експонати са предоставени безвъзмездно на Асоциация „Докосни дъгата“ от самите спортисти, техните семейства, приятели и спортни журналисти.

Асоциация „Докосни дъгата“ е създадена в София през 2014 г. Неин основател е Денислава Ангелова, посветила своето време и усилия на добротворчеството и благотворителността.

През годините „Докосни дъгата“ реализира десетки мащабни инициативи с участието на изявени спортисти, културни дейци и обществени личности. Спортът е в сърцевината на дейността на организацията – като основен инструмент за възпитаване на ценности, дисциплина, уважение и феърплей. Днес Асоциацията е сред най-активните неправителствени организации в страната, превръщайки всяко свое начинание в празник на добротата и вдъхновението.

По повод 147 години от освобождението на Ямбол от османско владичество Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ гостува с изложбата „Последното сражение. Шипка-Шейново“ в Културно-информационен център „Безистен“. Тя беше открита официално от директора на парк-музея д-р Чавдар Ангелов на 17 януари, който същия ден проведе и открит урок с ученици от Профилирана гимназия „Васил Левски“ и Природоматематическа гимназия „Атанас Радев“.

Изложбата е посветена на победата в сражението при селата Шипка и Шейново през Руско-турската война 1877-78 г. Това е сражението, което окончателно принуждава Османската империя да приеме своето поражение, припомни д-р Ангелов. Военните действия в района на Шипченския проход започват с превземането на прохода през юли 1877 г. и продължават с августовската отбрана срещу корпуса на Сюлейман паша и Зимното шипченско стоене. Като част от всеобщото настъпление на руската армия, превземането на Шейновския укрепен лагер от руските полкове и българските опълченски дружини на 9 януари 1878 г. под командването на генералите Радецки, Скобелев и Мирски отваря пътя на юг към Одрин и Цариград. На 16 януари 1878 г. в освободения Казанлък започват първите преговори за мир. На 17 януари 1878 г. в Ямбол влизат частите на 23 Донски казашки полк, начело с полковник Николай Бакланов. На този ден градът е освободен от османско робство и започва нов живот в условията на Временно руско управление. На 31 януари е подписано Одринското примирие, което заляга в основите на клаузите на Санстефанския мирен договор.

На 18 табла в Културно-информационен център „Безистен“ е разказана историята на това величава сражение, походът на двете обходни колони на генералите Скобелев и Мирски, атаките им срещу укрепения турски лагер, както и фронталната атака на частите на ген. Радецки от Шипка. Показани са и паметниците, бележещи лобните места на загиналите и увековечили славата им на герои.

Във витрините е показано хладно и огнестрелно оръжие от фонда на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.

Експозицията „Изкуствата на Тибет” гостува в Ямболския Безистен по повод Международния маскараден фестивал със съдействието на Исторически музей-Димитровград. Тя е дарена на димитровградския културен институт от Китайското посолство в София.
В залите на „Безистена“ жителите и гостите на Ямбол имат възможност да се потопят в загадъчната енергия и тайните на родината на първите Далай лама чрез маските на демони и пазители на богатства - символ на тибетския будизъм. Представени са и т.нар. ленти сутра, които и сега са задължителен елемент от декора на будистките манастири. Експонирани са също т.нар. „танки“ - цветни, бродирани или рисувани свитъци от плат, коприна или хартия, които пресъздават главно обичаите на обществото и засяга различни сюжети, основно религиозни. Те са образи на просветлението, които имат силата да пробудят човешкия дух.
Интересни са и молитвените тубуси, които тибетците въртят за да натрупат милостиня и благочестиви факти за своя следващ живот, кадилникът с тамян за свещени церемонии и камъкът мани с вписани молитвени мантри. Внушителни музикални инструменти - тончин с височина 3 метра, издават специфичен звук на ревящ слон.
Изложбата включва и автентичен интериор на тибетски дом, в който неизменно присъства т.нар. чема, т.е. кутия за съхранение на ечемик, различни съдове, използвани в ежедневието и при култови церемонии.
Експозицията представя още ювелирното изкуство на старите тибетски майстори на бижута.
Изложбата може да бъде разгледана в ямболския Безистен до 25 април.

Концерт на Камерен оркестър „Дианополис“
Художествен ръководител и концертмайстор: Красимира Султанова
Вероника Тодорова- акордеон
В програмата: популярни пиеси и танга, Христофор Раданов- Концерт за струнен оркестър (премиерно изпълнение в Ямбол)
Начален час: 16:00
Място: зала „Съвременност“ на КИЦ „Безистен“
Организатори: Община Ямбол и Камерен оркестър „Дианополис“
Вход: с билети

Програма "Кукерландия"

Дипломатическите връзки на България със света през 70-те и 80-те години на XX век са представени в изложба в ямболския „Безистен“ със съдействието на Исторически музей – Правец. В нея са представени подаръци, получавани в продължение на десетилетия след гостувания на правителствени делегации у нас и посещения в чужбина на бившия „първи“ Тодор Живков.

Изложбата „Подаръкът – акт на дипломация и междудържавни отношения“ е неповторима и като съдържание и като колекция, обясни директорът на музея в Правец Татяна Борисова. Тя съдържа общо 152 експоната - картини, сувенири, статуетки, маски, произведения на изкуството и народните занаяти, макети на известни културни ценности, копия от антични предмети на народите от цял свят. Сред тях са кутия от лаково дърво „Гора“, подарена на Живков от първата жена, летяла в космоса Валентина Терешкова и седло за камила – дар от бившия либийски диктатор Муамар Кадафи. Има също автентичен самурайски шлем от японското императорско семейство, калиграфски печат от японския медиен магнат Матсутаро Шорики, миниатюрен модел на Тадж Махал от Индира Ганди. Представени са и експонати, получавани като дарове от Великобритания, Австрия, Либия, Сирия, Мозамбик, Шри Ланка, Камбоджа, Южна Корея, Ирак и редица други държави, с които България е поддържала добри дипломатически отношения по време на социалистическия си период.

Подаръците основно са идвали за 1300-годишнината от основаването на българската държава, казва директорът на Исторически музей-Правец Татяна Борисова. Част от тях са постъпвали във фонд „13 века България“, други са били подарявани лично на Тодор Живков, които той оставя на българската държава. Музеят в Правец успява да получи колекцията през 2002 г. със съдействието на тогавашния министър на държавната администрация Димитър Калчев и на директора на резиденция „Бояна“.

Изложбата „Подаръкът – акт на дипломация и междудържавни отношения“, съдържа картини, сувенири, статуетки, маски, произведения на изкуството и народните занаяти, макети на известни културни ценности, копия от антични предмети на народите от цял свят може да бъде разгледана в ямболския Безистен до 18 май. Входът е с билети.

Художникът и сценографът Тихомир Витков отново гостува в ямболския Безистен със своя изложба. Преди 5 години точно той беше вдъхновението за слогана „Безистенът – място за срещи“, след като създаде поредица от цикли-живопис „Безистен-среща“, „Безистен-те“ и „Безистен-тя“. Сега, в навечерието на най-важният за християните празник ни пренася в света на ангелите - невидимите спътници, които ни закрилят.

Експозицията е посветена на светлите Великденски празници и представя 24 живописни образа на ангели, допълнени от дървени статуетки и малка пластика. Тя ще бъде открита на 30 април, вторник, от 17:30 часа в зала „Съвременност“ на Културно-информационен център „Безистен“ и ще остане там до 30 май.

Тихомир Витков е роден в Ловеч, завършва Художествена гимназия в София. Основател е на организацията на художници с физически увреждания. Има над 20 самостоятелни изложби, а негови картини са притежание на частни колекционери в страната и чужбина. Наред с това е и сценограф - създава костюми и декори за ловешките Драматичен, Куклен и Музикален театри.

С многообразие от празнични прояви Културно-информационен център „Безистен“ ще отбележи своята девета годишнина на 19 септември.

Акцент в празничната програма ще бъде концертът на певеца Ивайло Колев, прославил Ямбол в първия риалити формат в България „Стар Академи“. Той ще зарадва своите съграждани с впечатляващ концерт-спектакъл „Save The Last Dance“ („Запази последния танц“) на 19 септември от 20:00 ч. на открита сцена „Безистен“.

На сцената са поканени да участват популярни ямболски музиканти, а допълнително украшение към събитието ще бъдат атрактивните момичета от балет „Дежа Вю“, дългогодишни партньори на Ивайло в съвместните им спектакли. За концерта си в Ямбол Ивайло Колев е подготвил най-доброто от авторския си репертоар в допълнение с композиции от най-доброто от световния суинг, поп-джаз и рокендрол.

С творчески занимания на открито ще бъде наситено пространството около Безистена в късния следобед на празничния 19 септември. В часовете от 17:30 до 19:30 ч. желаещите могат да се включат в ателието на ямболския художник Цветан Казанджиев и работилниците на Народно читалище „Зора-1945“ и Общински детски комплекс.

За празника си Безистенът ще посрещне и гостуваща интерактивна изложба с добавена реалност „Оживелите нашенци“ на Литературно-художествен музей „Чудомир“, която ще остане в Ямбол до 4 ноември.

С помощта на специално разработено мобилно риложение за добавена реалност 20 картини на писателя и художник Димитър Чорбаджийски - Чудомир „проговорят“ за посетителите, като представят изобразените герои в характерни за тях ситуации, монолози и диалози от разказите и анекдотите му. Целта е да се достигне до по-младата аудитория, която всекидневно използва за комуникация дигитални устройства и по този нетрадиционен начин да се докосне до творчеството и личността на Чудомир. Емоцията да се свърже образа от картината с възникнали забавни ситуации, дава възможност на посетителите да се запознаят с Чудомировите герои, пренасяйки ги в характерния за годините бит с как Сийка, бай Симо, бай Миле-Пилето, Цанко Барабанчика, Ильо Пантата, Кекердека и още много „оживели нашенци“.

Смарт-приложението CHUDOMIR, което пресъздава картините като звукови файлове, може да бъде използвано не само в музея, а и навсякъде, където има визуализирана някоя от подбраните от екипа на музея 20 картини с герои на Чудомир.

Празникът на Безистена ще премине под знака на Европейските дни на наследството.

Регионален исторически музей – Пловдив ще гостува в Културно-информационен център „Безистен“ – Ямбол с мобилната си изложба „Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции“, която ще бъде представена за първи път пред публика.

Изложбата ще бъде открита на 24 август, четвъртък, в 17:30 ч. от Надежда Баева, уредник в РИМ – Пловдив.

Съединението на Източна Румелия и Княжество България на 6 септември 1885 г. е едно от най-значимите събития в новата ни история, а град Пловдив е със съществен принос в неговото реализиране. Затова през 1985 г. в Града под тепетата отваря врати мемориалната експозиция „Съединение на България от 1885 г.“, която разказва за подготовката, осъществяването и военната му защита.

През 2015 г. експонати, свързани със Съединението на България, собственост на различни институции, са събрани от куратора Мария Карадечева в национална изложба. Сега техни дигитални изображения са представени върху 20 табла от винил, за да продължат да разказват за събитията от 1885 г.

В таблата са включени изображения на емблематични експонати, като: ландото на генерал-губернатора Алеко Богориди (Музей за история на София), личните вещи и оръжие на личности като Захари Стоянов (Къща-музей „Захари Стоянов“ – с. Медвен), Коста Паница (Исторически музей „Искра“ – Казанлък), Иван Андонов, Атанас Узунов (РИМ-Русе), Панайот Хитов (РИМ-Русе), майор Райчо Николов, поп Ангел Чолаков и др.

Експозицията ще остане в зала „Съвременност“ на Културно-информационен център „Безистен“ до 17 септември.

„От ръката тревненска“ - изложба на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна гостува в ямболския Безистен. Експозицията бе открита по повод празника на Културно-информационен център „Безистен“ и Европейските дни на културното наследство. Тази година темата на европейската инициатива е „Живо наследство“ и акцентира върху динамиката, многообразието и значението на културните традиции, знания и умения на стария континент.

Изложбата представя Тревненската школа като най-старата, най-продуктивната, продължаваща развитието си и днес художествена школа. Показани са занаятите в тяхното развитие – от проектите за дърворезба, плановете на сградите, копирките за икони; инструментариума на майсторите от отделните занаяти, до изваяната резба, зографисаната икона и достолепните сгради. Изложбата гостува в ямболския Безистен до 21 октомври.

Нощ на музеите 2023

В препълнената зала „Съвременност“ на ямболския Безистен беше открита уникалната експозиция „Целият свят от едно яйце“, организирана от Община Ямбол, Културно-информационен център „Безистен“ и д-р Ваня Велкова.

Официалното откриване на изложбата беше предшествано от музикални изпълнения на Красимира Султанова и Мария Славова. Подарък към присъстващите бяха и изпълненията на дамският хор "Проф. Георги Димитров" с ръководител Весела Пастърмаджиева .

На откриването на изложбата присъстваха заместник-кметът на община Ямбол Енчо Керязов, Диана Димитрова, директор на дирекция „Култура, спорт, младежки дейности, туризъм и връзки с обществеността“, общински съветници.

„Радвам се, че тази уникална изложба е в Ямбол и всеки от нас ще има възможност да се докосне до културата на страни от всички части на света, представени от символиката на яйцето“ каза Енчо Керязов.

На изложбата са експонирани 307 яйца от личната колекция на д-р Велкова, събирани от 63 страни на 6 континента, сред които България, Германия, Италия, Испания, Русия, Полша, Чехия, Унгария, Румъния, Украйна, Великобритания, Исландия, Перу, Бразилия, Парагвай, САЩ, Гватемала, Куба, Мексико, Мароко, Египет, Танзания, Кения, Афганистан, Пакистан, Индия, Япония, Сингапур, Виетнам, Тайланд, Шри Ланка, Малайзия, Австралия, Нова Зеландия, Индонезия, Турция, Оман.

В изложбата са представени както истински яйца от кокошка, гъска, патица, пуйка, токачка, пъдпъдък, щраус, паун, гълъб, араукана, ему, нанду, гилемот, така и изработени от различни материали – стъкло, метал, камък, кехлибар, кристал, седеф, рог, вълна, керамика, восък, порцелан, хартия, шишарка, слама, мрамор, вулкан, фосили, юта, бамбук, маслиново дърво, махагон, злато, полускъпоценни камъни, перли и други.

Д-р Ваня Велкова благодари за топлината и сърдечността, с която е посрещната в Ямбол: „Започвам да се влюбвам във вашия град, но най-вече в хората“.

Тя изнесе лекция с обширна презентация „Яйцето на народите по света“, представяйки традицията и историята на най-забележителните експонати от колекцията.

Д-р Велкова презентира и луксозното цветно двуезично българо-немско издание „Яйцето“ със забележителни снимки на яйцата от нейната колекция, което е единствено по рода си в България.

Ваня Велкова е доктор по психология, преподавател, публицист, съпродуцент на филми, кореспондент на медии в България и чужбина, колекционер, дарител. Родена е в Пловдив, но повече от 25 години живее и работи в Германия. Основател е на Българското училище в Хамбург, както и на Асоциацията на българските училища в чужбина.

Тя е изследовател на българските народни традиции и обичаи, носии и накити, а също така на традиции и костюми на други народи. Притежава колекция от автентични български народни носии и накити, представяна в България и по света.

Д-р Велкова е удостоена с многобройни отличия, сред които и „Българка на годината – 2016“.

Изложбата „Целият свят от едно яйце“ може да бъде разгледана в ямболския Безистен до края на месец май.

III Международно триенале "Духът на акварела"

Съединението на България 1885 г.

"Епохата на Фердинанд I"