Образователно дело в Ямбол Възраждане  

Първото килийно училище в Ямбол е открито към църквата "Света Троица" през 1805 г. от х. Неофит от гр. Сливен.  От 1832 г. подобна килия  съществува и към църквата "Свети Георги". Тя се помещава в метоха към църквата.

Частно училище в дома си открива Александър поп Зограф. Получил образование в Русия и Хилендарския манастир, той учи ученици както от Ямбол, така и от околните села. Обучението в неговото училище продължава около година, през която децата усвояват елементарно четмо и писмо.

В килийните училища учениците  получават религиозно образование и възпитание на гръцки и  език. Децата успяват да се научат да пишат на пясък, както и да получат най – много елементарни знания по смятане, по обща и църковна история и пеене.

Първите учители х. Неофит и Антон х. Кринчу преподават на неразбираемия гръцки, за което и престоят им в Ямбол е кратък. Издигащото се търговско-занаятчийско съсловие се стреми към образование на роден български език и поставя нови задачи пред училището. Опит за разбиване на гърцизма в  ямболското училище прави калугерът Терапион, който попаднал в града на път за Света гора. Той успява да въведе българския език в килийното училище към църквата "Св. Троица" през 1832 г. Печели симпатиите на ямболци и с опита си за първи път да проповядва на български език в църквата.

Около 1850 г. към храма "Св. Троица" започва да действа взаимно училище. По спомените на Ч. Георгиев, то е построено от камъни, дървета, керпич и др. материали и представлява една стая с размери 18 на 12 м. Намирало се на 15 м. североизточно от църквата.  От учителя в училището се изисква: 1. да може да пее в църквата; 2. да чете псалтир; 3. да пише и смята. Годишната заплата е около 3 000 гроша. Назначаването на учителите става от църковното настоятелство. То решава и възникнали спорове, а учителят преподава както намери за добре.

Две години по-късно взаимно училище започва да функционира и към църквата "Св. Георги". Първоначално то се помещава в една от стаите на метоха, а от 1858 г. се премества в новопостроената училищна сграда в близост до църквата. Мястото за новото двуетажно училище е подарък от Бояджи Стоян, а средства за построяването отпуска църковното настоятелство и отделни по-богати ямболци. По този повод Иван Топузов пише: "Учениците напълнили училищата. Наложило се да строят нова училищна сграда. Купили двора на Бояджи Стоян, близо до р. Тунджа. Новата сграда щели да строят с църковни средства Сградата била на два етажа строена с камък и тухли. Била дълга 30 и широка 15 метра, с голям салон на долния етаж, където се помещава взаимното училище. На втория етаж по късно се помещава класното училище, учителската стая, която приютила и читалището, основано през 1869 година. М омичетата от Ямбол били обучавани отделно от момчетата - първоначално в частно училище на Анка Александрова, а от 1871 г. в стая към метоха на църквата "Св. Георги".
Във взаимното училище в Ямбол учениците вече се обучават на новобългарски език. Те усвояват писането и смятането и получават познания  по езика и неговата граматика, по четирите аритметични действия, история и география.

Изпитите във взаимните училища се провеждат в края на учебната година. Учителите /азбукари/ се стремят да демонстрират пред  гражданите знанията, които техните възпитаници са усвоили.  "Цариградски вестник" от 1859 г. дава сведения за изпитите в трите училища в града, на които присъстват всички духовници, главният учител и официални лица. Присъстващите приветстват знанията на учениците по граматика, история, четене, четирите правила по аритметика и ръкоделие.
Видни общественици, които полагат грижи за развитие на учебното дело през този период са: Филип Иконом, Панайот Иванов, Христо Хаджигенов, Йордан Мандров, Илия Златанов и др.
Непосредствено преди идването на Д. Чинтулов в Ямбол през 60-те години на XIX в. съществуват две мъжки и едно девическо взаимни училища, които работят към двете църкви. Учители към училището при храма "Св. Троица" са: Иван Зидаров от Ямбол и Никола Карастоянов от Карнобат, а в училището при църквата "Св. Георги" - Апостол Куртев и Ради Ив. Колесов. В девическото училище работи учителката Малама и Анка Александрова.  

В такава обстановка попада народния учител Добри Чинтулов. Роден през 1822 г. в Сливен той е възпитаник на Херсонската духовна семинария в Одеса. През м. септември 1857 г. Чинтулов се установява в Ямбол. По време  “ямболският период” в живота на Д. Чинтулов е сравнително кратък, но наситен с изключително важни събития, както в личния му живот, така и с големите преобразования, които той прави за училищното дело в Ямбол.
Условията, при които приема да работи тук, са регламентирани в Спогодителното между него и представители на ямболската община, сключено на 20. 09. 1857 г. В предварителните договорки между двете страни са поставени и няколко условия, които се приемат :
1.  Да се даде заплата, равна на почти половината от неговата на колегата му Апостол Куртев, а той ще го обучи да преподава на български език.
2.  Да не му се бъркат в училищните работи.
3.  Двете страни да подпишат договор за заплатата му и срока на службата.
Самият договор има следното съдържание:
"Долуподписаният задължавам се да управлявам в продължение на три години българското в Ямбол върховно училище, като преподавам на учениците матерния език заедно с потребните науки, за които учениците, що излизат от взаимно обучителното училище, се покажат достойни. За този мой труд ямболската община се обвързва за ми прати за трите речени години 300 лири, турски, предплащани 3 месеца по 25 лири.
С удостоверение на реченото давам на представителите на българската в Ямбол община това съгласително писмо, което собственоръчно подписвам.
Гр. Ямбол, 1857 г. септември 20".
С това Спогодително Чинтулов се назначава за главен учител на училищата в Ямбол.
Учителстването на Добри Чинтулов в Ямбол представлява цяла епоха в историята на учебното и образователното дело в града.
С идването си в Ямбол Д. Чинтулов носи с високата култура и прогресивните идеи на руската педагогическа и обществена мисъл. Той работи упорито и преустройва училището на модерни основи. С учебната програма Чинтулов поставя основите на светското образование по примера на руските класни училища. Най-главната заслуга, която той има към ямболци е утвърждаването на матерния, български език като основен в градските училища.  Наред с това той въвежда и изучаването на руски език.
Първоначално класното училище е настанено в метоха към църквата "Св. Георги", а от 1858 г. е разположено на втория етаж на новопостроеното училище. Освен обособени помещения за отделните класове има и учителска стая, в която се пазят и учебните помагала.
Ради Иванов Колесов е учител във взаимното училище към църквата "Св. Троица" .
В девическото училище преподават Анка Александрова /ученичка на Д. Чинтулов в Сливен/ и Малама.
По-късно в класното училище преподават Атанас Кожухаров, също ученик на Чинтулов, заел мястото му в Ямбол след 1860 г., Ст. Томов, Димитър Хаджииванов, архимадрит Милетй, даскал Хрисчу от Самоков, Димитраки Георгачев от Ямбол и др.
По  инициатива на Добри Чинтулов през 1859 г. ямболци за първи път отбелязват празника на Св. св. Кирил и Методий.
За първи път в българските земи тук в Ямбол Чинтулов въвежда изучаването на руски език.
На 20 септември 1858 г. тригодишния срок от спогодителното между Добри Чинтулов и ямболската община изтича. На гърба на договора за наемане е отбелязано:
"Тригодишното учителстване на Добри Чинтулов се напълни и според направеното условие за това получи тригодишната си заплата, както показват записите му, дадени в църковната епитропия.
Ямбол, 1860 г., септ. 20"
През  м.   април   1861   г.  Добри  Чинтулов  напуска  Ямбол. Гражданството го изпраща с песен, специално съчинена от неговия колега и приятел даскал Ради Иванов Колесов. Нейния завършек гласи:
"Ямболе  граде, не тъжи мили,
че те оставя учител славни
Господин Чинтул."

Изготвил: Христина Женкова

Ямбол – поминък и търговия

Основен поминък на ямболци през вековете са земеделие, скотовъдство и занаятчийство, който определя и земеделско-занаятчийския му облик.

По-голяма част от земята се засява със зърнени храни, като преобладава пшеница, ръж, ечемик, овес. Важна роля играе и лозарството. От отглежданите в околностите на Ямбол обширни площи с лозови насаждения, всяка есен ямболци берат голямо количество грозде, от което произвеждат висококачествено вино. Край река Тунджа се зеленеят зеленчуковите градини, осигуряващи необходимия зеленчук за ямболското население. Със зеленчукопроизводство се занимават предимно балканджии, които наемат нивите, засяват и отглеждат зеленчука и го продават на населението в града и близките села.

Важна част от поминъка на ямболци е скотовъдството, като най-голям е делът на овцевъдството, следван от свиневъдство, птицевъдство, както и отглеждане на едър добитък, ползван предимно за земеделска работа и превоз.

Наред със земеделието и лозарството, добре развити в Ямбол са занаятите и търговията. До Освобождението Ямбол се слави с производството на вълнени завивки, известни като ямболски кебета, със сладката си халва, с многобройните занаятчийски работилници, в които ямболци се занимават с кожарство, кожухарство, терзийство, калпакчийство, кафтанджйство, обущарство, бакърджийство, грънчарство и др.

Производството на вълнените завивки, добили известност като „ямболии” е занаят, който прославя града, както на местните, така и на европейските пазари. Най-старото писмено сведение за ямболското кебе е от ХVІ век.

В следващите векове градът  се слави с това производство, станало известно на пазарите на империята под името „ямболски кебета” или „ямболии”. Освен в балканските владения на Империята, те намират пласмент в Централна Европа и Крим. С времето започват да се произвеждат и в други градове на Империята, но името им не се променя, то си остава „ямболии” За тях разказва и французинът Пейсонел (ХVІІІ в.) „Вълнени завивки, наречени кебета. Тези завивки идват (в Крим) от Ямбол и са от боядисана в различни цветове вълна. Има от тях с мъх и без мъх от 5 до 6 различни големини. Те носят името на Ямбол, защото в този град има най-много работилници, но се правят и в много градове на Румелия. В Крим идват 10-12 хиляди всяка година.”

Разпадането на Османската империя и навлизането на фабрични стоки на българския пазар водят до постепенно замиране производството на „ямболии”. Остава споменът за това текстилно произведение, който постепенно избледнява и потъва в забрава.

Друг занаят, който прославя града ни, е производството на халва. „Сред всичките му занаятчии най-много са халваджиите и обущарите. Наистина, сладка халва става!” – възкликва турския пътешественик Евлия Челеби, посещавайки Ямбол през 1667 г.

До Освобождението, халваджийството в Ямбол е един добре развит занаят. Халвата навлиза до такава степен в ежедневието на ямболци, че тя се превръща в едно от характерните и определящи облика на града производства. Тези позиции и отреждат място в каталога за участие на Ямболска околия в Първото пловдивско изложение от 1892 г., където ямболската халва е оценена достойно и тя получава сребърен медал.

През първите десетилетия на ХХ век се забелязват нови тенденции. Повява се професията „сладкар”, която съчетава както производството на традиционната халва, така и на пасти, кадаиф, бонбони, локум, боза и др.    Издържало изпитанието на времето, производството на халва в града съществува и до сега и се радва на добър прием не само в Ямбол, но и в страната и чужбина.

Животът на ямболци е немислим без ежедневното производство на хляб и различни тестени закуски. За осигуряване на необходимото брашно за това производство се грижат многобройните воденици, разположени край пълноводната река Тунджа. В края на ХІХ век най-известни са воденицата на Галиб бей, Софуларската воденица, Рашевата, Петковата, Добревата и др. С въвеждането на парните мелници постепенно водениците губят значението си в стопанския живот на града.

Ямбол е известен и с вкусния хляб и закуски, приготвяни в градските фурни. През първите десетилетия на ХХ век в Ямбол има около 50 фурни, в които наред с  хляба, се приготвят и известните ямболски милинки, кифли, бюреци и др. Най- прочути са фурните на: Димитър Коруджиев, Илия Киров, Михаил Русев, Михаил Лазаров  и др.

Важна роля в живота на града играе и търговията. Първият запазен документ, който дава подробни сведения за ямболския пазар и регламентира търговията в града е „Закон за пазарния бач на самия Янболу”  от втората половина на ХVІ век. Той е свидетелство за значителен подем на търговията и занаятите в града и за вписването им като равностойни конкуренти в известния със земеделския си поминък регион.

За развитието на търговския обмен в града  допринася традиционният седмичен пазар в четвъртък, на който се продават предимно хранителни продукти. Оживлението, което цари на пазара, както и изобилието от предлаганите стоки, впечатляват пътешествениците, посетили града ни през различни периоди от време. Подробно описание на ямболския пазар дава Евлия Челеби ( 1667). Информацията се допълва и от пътеписите на  Сейже, Енехолм и Епанчин (ХІХ век). За оживлението, което цари на пазара около Безистена в края на ХІХ век разказва в спомените си и д-р Ангел Йорданов: ”Тук спираха керваните, идващи от черноморските пристанища, тук се товареха восък, мед,, вълна, кожи срещу сол, зехтин, източни подправки, солена риба и други стоки от Средиземноморието. ... Тук разпъваха своите палатки идващите от Русия „купци” и продаваха цветни литографии на всички светци от християнския календар. ... Тук според сезона можеше да намерите всички видове черноморски риби, които се доставяха от Бургас във върбови кошове. Хайвер-тарама, хамсия от Одеса, паламуд, дунавска моруна, портокали, лимони, критски сапун,маслини от Волос, лешници от Анадола, египетска къна, италиански рошкови, багдатски фурми и измирски смокини... Тук спираха и каруците с пастърма и суджуци. ...”

Бързото нарастване на града става причина пазарът да започне да се провежда два пъти в седмицата (понеделник и четвъртък) както пред Безистена, така и на площада в кв. Каргона, където през 1908/9 г. са построени общински дюкяни.

Редом с пазара, в края на ХІХ в. в Ямбол се утвърждават две много известни житни тържища, които работят всеки ден през цялата година. Те се превръщат в  своеобразна борса за търговия със зърнени храни.

Достойно място  в търговския стокообмен на града заемат и  панаирите.
Традиционният ямболски пролетен панаир трае три дни и на него идват търговци от различни краища на България и от съседните държави. Търгува се главно с едър добитък, сарашки произведения, шаяци, вълна, гайтан и местни занаятчийски произведения. От май 1897 в Ямбол започва да се провежда и тридневен специализиран панаир за продажба на едър добитък, известен като „Дюнюша”. Интересът към панаирната търговия  довежда до организиране на трети (петдневен) панаир в града. Началото му е поставено през октомври 1928 г. и на него се търгува предимно с дребен и едър добитък, както и с различни стоки. Провеждат се в източната част на града(в района на стария ДАП)

Априлско въстание 1876г. и Ямбол

Натрупаният революционен опит от действията на хайдушките дружини и акциите на големите чети, налагат потребността от създаването на строга организационна система. Изградената от Васил Ив. Кунчев – Левски  Вътрешна революционна организация доразвива и допълва най-ценното в постигнатото до тогава ниво от поколения борци.

В началото на 70-те години на ХІХ в., когато българското революционно-освободително движение достига кулминация, Ямбол не прави изключение от общите закономерности в социално-икономическото развитие на българското общество. Позициите на българското население, значително намалели след демографския трус и  преселването от 1830 г., вече са възстановени. В края на 1876 г. българите в каазата съставляват 78% от населението. Това от своя страна води до нарастване влиянието на българските занаяти, свързани с местния пазар. Прибавени и 20-те чифлика в околностите на Ямбол, вече говорят за едно оживление в търговския обмен с Одрин и Цариград. Паралелно с това вече и тук се усеща чуждоземната конкуренция. Дори откритата през 1875 г. ж.п. линия Търново – Сеймен – Ямбол   не допринася за утвърждаването на местните търговски артикули и на вътрешния пазар.
Обединителен център на патриотичните сили в Ямбол по това време и основаното през 1869 г. „Благодетелно българско читалище”. През 1870 г. в драмата „Многострадално Геновева” участие вземат повечето учредители  на бъдещия комитет. При разнообразната дейност на читалището се групира и оформя главната съставка на революционното ядро в града с водач Георги Дражев.
Създаването на ямболския революционен комитет не е случаен факт, за неговото реализиране са налице необходимите предпоставки. Съществуват, макар и оскъдни данни, за тайна организация, предшестваща комитета в Ямбол  и поставяща си за цел подготовка за въоръжена борба. Сведенията, въпреки тяхната несигурност, дават основание да се говори за наличие на революционно ядро преди 1873 г. Тя е свързана с името на народния учител и бунтовник Ради Иванов Колесов, който сформира около себе си революционен кръг. На техните сбирки се пеят бунтовни песни и учат младежите на талим  стрелба.

В края на 1872 г. след лична среща между Апостола Левски и Георги Дражев се взема решение за създаване на комитет, който става реалност два месеца след обесването на Апостола. На 23 април 1873 г. – Гергьовден, в дома на Дражо х. Георгиев се събират около 12 съмишленици, които основават Ямболския таен комитет. За председател е избран Георги Дражев, подпредседател е Захари Величков, писар Никола поп Иванов и касиер Киро Икономов. Избрани са и четирима съветници – членове, както изисква „Наредбата“. Събранието по предложение на Никола п. Иванов приема революционен план, който включва създаването на тайна поща, събиране на средства и привличане на съмишленици.
След разделянето на България на четири революционни окръга, Ямбол влиза в състава на Втори Сливенски с главен апостол Иларион Драгостинов.
За кратко време комитетът в Ямбол развива интензивна политическа и военно – техническа дейност. Въпреки положените усилия, при избухване на въстанието в     Сливенския окръг, ямболци за готови повече духом отколкото военно – технически. Закупеното оръжие е малко и недостатъчно. Има и предателство, което води до арести и обиски в града.

Въстаническата група, която излиза от Ямбол на 2 май 1876 г., начело с Г. Дражев се включва към четата на Стоил войвода в Сливенския балкан. Обединената чета влиза в няколко сражения с редовната турска войска и на 12 май е разбита. Дражев е заловен и е осъден от военно-полеви съд на смърт.
След разгрома на четата на Дражев и Стоил войвода, беззаконието безчинствата и анархията в целия Сливенски санджак се засилват. Реална опасност за живота на българите в Ямбол има след погрома на с. Бояджик от армията на Шефкет паша. На връщане от селото той се установява в града, насочва артилерия и подготвя унищожението на целия Каргон. Благодарение застъпничеството на влиятелния  Исмаил Хакъ паша  града е спасен.

Опитът за масово народно въстание във Втори Сливенски революционен окръг е безуспешен, но големия сблъсък тепърва предстои. Реалните резултати не закъсняват – потушаването на въстанието намира огромен външнополитически отзвук. Едно от местата, които международната анкетна комисия посещава е Ямбол. Докладите които пристигат в европейските дворове отразяват реалното положение – хиляди избити, опожарени и разграбени домове. Българският национален въпрос става приоритет на европейската политика и прелюдия към радикалното му разрешаване – военен конфликт между Руската империя  и Високата порта.

Изготвил: Христина Женкова – РИМ Ямбол