ЕТНОГРАФСКИ КОМПЛЕКС

Хаджи Русевата къща е представител на характерната за Ямбол българска възрожденска къща. Строена е около 1860 г. и е била собственост на богат ямболски гражданин. Разположена е в ямболския квартал Каргона.

През 90-те г. на ХХ век къщата е реставрирана и адаптирана към новите изисквания на времето.

През 2012 г., по проект „Пътуване през богатото културно многообразие на граничния район Ямбол-Одрин” на общините Ямбол(Република България) и Одрин(Република Турция) къщата е обновена и включена в Архитектурен ансамбъл, състоящ се от Етнографска къща, ателиета за пресъздаване на художествени занаяти и културно-информационен център.

В къщата е подредена изложбата на РИМ Ямбол „От традицията към модерното”, която пресъздава съвместното съжителство на традиционния бит и модерното европейско влияние в края на ХІХ и нач. на ХХ век в Ямбол.
В стаята с огнището протича ежедневието на многолюдното възрожденско семейство. Различни керамични и медни съдове, предназначени за хранене, съхранение и приготвяне на храната, свидетелстват за традициите в местното грънчарско и медникарско производство.

Ямболската керамика носи белезите на българската национална керамика. Изработваните на грънчарско колело съдове се отличават с фин профил, стройна форма, с чиста линеарна и вълнообразна релефна или цветна орнаментика. Ямболските майстори-грънчари доразвиват старите традиции и обогатяват керамичното наследство с нови образци, свързани не само с битовите и стопански нужди на хората, но и с техните обичаи, вярвания и духовни потребности. Най-често изработвани са керамични паници, чинии, гърнета, ръкатки, гювечи, стомни, бъклици и др.

Наред с керамичните, в края на ХІХ век започват да се използват и медни съдове, които са трайни и впечатляват с художествената си украса. Най-използвани са менци, сахани, тави, синии, тави, ибрици, джезвета, гюмове, тенджери. Декорацията им се състои от стилизирани растителни и геометрични орнаменти, от вълнообразни и начупени линии, фестони по периферията и др. Интересни са и медните съдове с дати и надписи, подарявани на годежи и сватби.

Представени са и образци на домашното тъкачество - вълнената черга на ленти и пъстри възглавници. Изработката на тъкани в Ямболско е широко разпространено домашно занятие с древни традиции. Разнообразни по колорит, размери и украса, те са свързани с всекидневния бит на местното население. От умелите ръце на жената оживяват цветовете на природата, втъкани в черги и възглавници, извезани по кърпи, ризи и сукмани. Преливат топли и студени тонове, конкретен израз на чувства и настроения. Вековният опит, предаван от поколение на поколение и вроденият усет за хармония и мярка позволяват на жената да създаде неповторими образци на декоративни тъкани.
През ІІ-та пол. на ХІХ век европейските модни тенденции навлизат в Ямбол и променят както архитектурата, така и вътрешната уредба на дома. Миндерите и раклите отстъпват място на  „виенската” мебел – тапицирани столове, канапета, масички, обикновено покрити с плетени покривки, върху които са подредени семейния албум, стъклени вазички, порцеланови статуетки.

В богатите ямболски домове започват да се използват стъклени и порцеланови съдове, сребърни сервизи, свещници и др. Различни часовници допълват интериора на ямболската къща. Наблюдава се разнообразие на газени лампи, кантари, кафемелачки, стъклени бутилки  и др.                                   

Промените в архитектурата и обзавеждането на традиционната ямболска къща се съпътстват и с промени в  облеклото.В основата на градското облекло, формирало се в продължение на десетилетия, стои традиционният народен костюм. За Ямболско е характерно сукманено облекло за жените и чернодрешно за мъжете. До Освобождението, голяма част от ямболци сами приготвят облеклото си, предимно от материи, изтъкани в семейството. От средата на ХІХ век европейската мода постепенно завладява Ямбол. По „европейски” се обличат предимно представителите на търговско-занаятчийските съсловия и интелигенцията. Носенето на градски дрехи се налага като задължително условие за работа  на държавна или общинска служба.

След Освобождението процесът на замяна на традиционното с ново, модерно облекло се засилва. Все повече започват да се употребяват т.нар. „купешки”, т.е. фабрични дрехи, които често се съчетават с домашно изработени елементи. При този вариант на облеклото съжителстват в различна степен европейско, ориенталско и местно, традиционно българско обличане.
В изложбата са представени и прекрасни накити, дело на изкусни майстори-златари. Изработени от сребро, те допълват традиционния невестински и празничен женски костюм. Накитите впечатляват с изящната си изработка и интересни форми. Често те са украсени с емайл, цветни камъни и седефени плочки. Показани са различни накити: колани, пафти, гривни, гердани, прочелници, кабари, трепки, подбрадници, игли, обеци, тепелъци и др.  При изработване на накитите влияние оказва както Ориента с характерните за него множество верижки и висулки, така и Европа със стиловете Барок, Рококо и др. Запазват се и християнските мотиви, растителните, животинските и геометричните орнаменти, използва се техниката на ажурения филигран, апликацията и др. Като естествено допълнение към традиционното женско облекло, накитите придават празничност и тържественост.

Промяната в облеклото води и до промяна на накитите. Големите пафти се заменят с миниатюрни, които повтарят формата на традиционните и запазват функцията си – затварят колана, но вече на градската рокля. Често те се използват и като брошка.

Изложбата”От традицията към модерното” е опит за пресъздаване на отделни страни от живота на ямболци в края на ХІХ и нач. на ХХ век – време, в което мирно съжителстват традицията и модерното.

Традиционни празници и развлечения на ямболци

В края на ХІХ и началото на ХХ век в традиционната култура на градското население настъпват промени. Забелязва се тенденция към намаляване на задължителните елементи на традиционната обредност.  Наред се това се поставя началото на формиране на  новата градска култура, която се утвърждава като  смесица от наследените традиции и  съвременните културни потребности.
Инициатори и участници в  светските  събития и празници са градския елит. Макар и новите форми на празнуване постепенно да завладяват Ямбол, то спазването на традициите при големите календарни празници се запазват до късно.  Те битуват успоредно с новите форми  на празнуване, които навлизат в празничния календар на ямболци.
 
В квартал Каргона, както и в други части на Ямбол, където населението се занимава предимно със земеделие или е придошло от селата,  празниците  продължават да носят белезите на  традиционна народна култура, докато при градския елит традициите започват да се променят, като се забелязват елементи на „европеизиране”.

Голям християнски празник, очакван с вълнение от малки и големи  е Рождество Христово. Спазвайки традициите, наследени от предците, ямболци подготвят  празничната трапеза с нечетен брой постни ястия, прекадяват я, наричат и благославят, за да има здраве и берекет. Желани гости във всеки дом са коледарите – първите вестители на чудото, наречено Рождество Христово. Докато Каргона се оглася от песните на коледарите, то в централната част на града се пеят коледни песни, изпълнявани от ученици, училищни хорове, градската музика и др. В домовете на градския елит греят коледни елхи с накичени по тях подаръци за членовете на семейството . В началото на ХХ век украсяването на  коледни елхи се възприема и от останалите градски слоеве и се превръща в традиция.

Не по-малко приготовления съпътстват и Васильовден, известен и като Сурва, Сурваки, Нова година.

Важен момент от новогодишната обредност е сурвакането. Рано сутринта тръгват децата сурвакари с дрянови сурвакници и торбичка през рамо. Влизат във всеки дом и благославят, а стопанките ги даряват със специално приготвени кравайчета, орехи, бонбони, дребни монети.

В Ямбол, наред с малките сурвакарчета, обикалят и момчета на възраст между 12-15 години, за да честитят Новата година. Разделени са на групи по трима, като всяка група носи „булка” - чаталесто клонче от ябълково дърво, богато украсено с разноцветни гирлянди, а на трите му върха са забучени „позлатени” ябълки.  Като влязат в къщата, започват да пеят:
Честита ви е Нова година
Новата година, новият живот
Честито здраве и добър имот.
Ний дойдохме да ви честитим
Новата година, новия живот.

Стопаните ги даряват с орехи, ошаф, пари. По традиция, след приключване на сурвакането, сурвакниците и „булките” се изгарят или се чупят и хвърлят на керемидите.

Един от най-колоритните празници в Ямбол е Сирни Заговезни. При него паралелно функционират две обредни структури: традиционната, свързана с паленето на огньове, хамкането, обредната трапеза и новата, свързана с възникването и утвърждаването на градските карнавали. През целия ден и особено привечер, улиците на града се изпълват с групички развеселени маскирани ямболци, тръгнали на посещение на близки и познати. Маскирането се пренася и в училищата, където се организират карнавални тържества. В ямболската гимназия се организира маскен бал, което е очаквано и вълнуващо събитие за ямболските ученици.
Лазаровден и Цветница са най-жизнерадостните пролетни празници. Свързваме ги преди всичко с лазаруването – пролетен момински обичай, разпространен върху цялата етническа територия на българите.
В Ямбол лазаруват групи момичета, организирани както самостоятелно, така и в училище. Облечени в народни носии (взети от съседните села), в група по 7-8 момичета, ямболските лазарки обикалят къщите, изпълняват своя танц „боенек” и благославят с песните си. Навсякъде ги посрещат като очаквани и желани гости  и ги даряват, предимно с пари.

До към 40-те г. на ХХ век ямболските лазарки изпълняват и обичая „кумичене”. В неделя сутринта (Цветница) момите-лазарки се събират в църквата, от където си вземат върба и отиват на реката. От върбата си сплитат венчета, които пускат едновременно във водата. На която мома венчето тръгне най-напред, тя става кръстница и гощава лазарките в деня на лазаруването и на Великден.
Възкресение Христово (Великден) е голям празник за ямболци. Всеки се стреми да си ушие нова дреха, която да облече за първи път в празничния ден. Седмицата преди Великден е натоварена  приготовления за празника: изчистване на къщата; боядисване на яйцата; месене на козунаците. Трите празнични дни са дни за празнуване, за разходка в местностите край града, за приятни срещи и веселба.  
С голяма тържественост ямболци отбелязват Гергьовден.   Дворът на църквата „Св. Георги” се изпълва с хора от града и околните села, които се подготвят да пренощуват на втория етаж на храма, надявайки се в тази свята нощ да намерят  изцеление на болести и тревоги. На сутринта всички измиват очите си за здраве с водата, оставена от вечерта в двора на църквата.

Вълнуваща гледка за ямболци в деня на празника е Гергьовския парад на войсковите части в града.

Гергьовден е празник, на  който ямболското население празнува на зелените поляни край града: Софуларските бахчи; Двата чучура; Кринчовица; Ормана. Редят се трапези, теглят децата за здраве, младите се люлеят на люлки, завързани за клоните на дърветата.

Спасовден  е един от особено почитани празници от ямболци.. Денят се свързва с традиционния събор  край манастира „Св.Спас”, намиращ се в местността Бакаджик и вярата, че всеки, който пренощува край манастира в нощта срещу празника ще получи изцеление на болестта си.
През следващите десетилетия тенденцията на промяна на календарните празници продължава. Наред с това, обичайно-празничната система на ямболци се обогатява и с новите държавни и градски празници, като Денят на Освобождението (3.ІІІ.), Празникът на военните победи и храбростта, празнуван на Гергьовден (6.V.), Денят на Ямбол, отбелязан за първи път през 1936 г.  и др.
Като най-значим в сферата на обществените празници продължава да се чества Празникът на братята Кирил и Методий (празнуван в Ямбол за първи път през 1860 г.), който се превръща от манифестация на народностно самосъзнание в Ден на славянската писменост и култура.

В края на ХІХ век по инициатива на местната организация на БРСДП, за пръв път в Ямбол се организира и провежда нов тип празник – политически, свързан с честването на Първи май. През деня за участниците в празника се изнасят „сказки, песни и музика, след обяд – шествие из града, а вечерта –  увеселение”.
В края на ХІХ и началото на ХХ век настъпват промени и в традиционните игри и развлечения на ямболци.

Нова форма на „европейско” общуване в градското пространство са баловете и вечеринките. Докато първите са развлечение за елита, вечеринките се налагат като предпочитано забавление от интелигенцията и средните слоеве. Освен полка, мазурка, кадрил и валс, на вечеринките се играят и  народни хора.
Баловете в Ямбол, на които си дава среща градския елит, си пробиват път след настаняването в града на пехотния и кавалерийския полкове. Офицерите често организират благотворителни балове, на които девойките задължително се придружават от майките си.

Едно от най-предпочитаните места за отдих и развлечение  на ямболци е градският парк, изграден по идея на учителя Христо Вълев на острова на р. Тунджа в края на ХІХ век. В почивни и празнични дни ученическата и военната духови музики изнасят концерти на централната алея. Популярни в града са и градинските увеселения, уреждани от градските благотворителни дружества и организации главно през пролетта и лятото.  Цялата градина се украсява с гирлянди. На специална естрада се представят литературна и забавна програми, съпроводени с „илюминации”. В градината се събират лимонададжии, шербетчии, бозаджии, продавачи на семки и др.
Популярни в града са  утрата и вечеринките, на които се изнасят сказки, театрални представления и концерти. Голяма популярност  получават и т.нар. увеселителни влакове със стотици екскурзианти до Бургас, Стара Загора,, Пловдив и София.