Безистен означава покрит пазар. Понятието е със стар персийски произход. Идва от думата bez, което ще рече “дрехи”, “чаршафи”, “бродирани тъкани” и наставката istan, коато в случая означава място.  Така се получава “място, където се продават дрехи, бродирани покривки, бельо и др.” Най-вероятно такова е било изначално предназначението на подобен вид сгради. По-късно безистените са се превърнали в пазари за всякакви стоки и занаятчийски изделия.
Безистени се градяли навсякъде в Османската империя, а  видът им много напомня архитектурата на джамиите. Постепенно този тип сгради се превърнали в централната постройка в търговската част на всеки по-голям град. Такива днес са останали на доста места из Балканите – в Солун, Скопие, Битола, Серес, Сараево, Лариса...
Ямболският безистен е построен около 1510 г.  Разказват, че преди него на това място е била пограничната българска застава на Дъбилин. Когато дошли турците, я преправили и превърнали в безистен. Така вече 5 века безистенът  е една от най-знаковите сгради на Ямбол.
По време на Освободителната война от 1878 г., превърнали покритото тържище в склад за провизии. Макар да носи типичната архитектура за подобен вид сгради, стените на Ямболския безистен са толкова дебели и здрави, че когато отстъпващите османски войски го подпалили, Безистенът останал непокътнат.
В началото на 20 век, след частично вътрешно преустройство, ямболският Безистен отново се превърнал в оживен търговско-занаятчийски комплекс. Отвън, край всяка от по-дългите стени, били наредени 12 сводови дюкяна. Във вътрешността се помещавали 32  търговеца, чиито места се разделяли от дървени прегради. През този период вече наричали мястото градски хали.
По-късно, с указ на цар Борис III, Безистенът бил обявен за народна старина, а от 1972 г. вече има статут на паметник на културата. През  1973 г. е извършена цялостна реконструкция на мястото. Съборени са пристройките, а основната сграда е възстановена с материали и форми, възможно най-близки до автентичните от 1510 г. Използваните тухли са специално изработени, според строителните технологии в средновековната османска империя.
Основно средище на обществения и търговски живот в града векове наред, днес ямболският безистен е една от най-красивите постройки от този вид, запазени на Балканите.