Освобождението на Ямбол поставя началото на нов период от неговото развитие. В административно териториално отношение Ямбол е определен за окръжен център, влизащ в състава на Сливенската губерния. Започва изграждането на градска администрация, като за председател на Градския управителен съвет е избран Димитър Хаджииванов. За опазване на обществения ред са създадени местни полицейски сили с началник Захари Коняров. Съставен е и съдебен съвет т.е околийски съд с председател Иван Цанков. След сключването на Санстефанския мирен договор става ясно, че Великите сили няма да допуснат създаването на голяма свободна България. Това е факт от взетите решения на Берлинския конгрес. Ямбол остава в пределите на Източна Румелия, в която фактически се възстановява властта на султана. След приемането на Органическия устав тя се разделя на 6 департамента с 28 кантона (околии). Ямбол става околийски център с управител Иван Цанков, участник в националноосвободителна борби. Председател на градския съвет от 1879 г. до 1882 г. е Киро Георгакев.

Стопанският възход на Ямбол започва с преразпределяне на част от поземлената  собственост, с оживяване на местната търговия и с появата на първите индустриални предприятия. Важна роля в тази връзка изиграва аграрния преврат. Земите на турските феодали преминават в ръцете на българите. Според приблизителни данни в Ямболска околия  46 чифлика сменят собствениците си. Най-раните документи за покупко-продажба на земя са крепостни актове, предавателни актове, съдебни решения за встъпване във владение. Земеделието продължава да бъде основен поминък в ямболския регион. Постепенно града се превръща в основен център на зърнопроизводителните в Южна България с високи добиви и качество на зърнените храни. За да се регулират обществените отношения засягащи житната търговия се изработва “ Правилник за житните тържища в гр.Ямбол” от 1901 г.

Важно значение за икономическото развитие на града е откриването на жп.линията Ямбол-Бургас през 1890 г. Дотогава цели кервани от каруци извозват зърнени и други селскостопански стоки за Бургас, откъдето пристигат сол, газ и колониални стоки. Свързването на Ямбол с пристанището на Бургас оживява търговските връзки и улеснява ямболските търговски житари в тяхната дейност.  През 1897 г.  линията се обслужва от 7 локомотива, 20 пътнически и 224 товарни вагона.  През 1905 г. е открита една от най-големите мелници на Балканския полуостров собственост на ямболския предприемач Петър х. Петров. “Съоръжена с парен двигател, тя произвежда прашно не само за вътрешна консумация, но и за износ, като преработва житни произведения не само от Ямболска, но и от Елховска околия”. Тя дълго време е единственото ямболско предприятие, ползващо се от привилегиите на Закона за насърчаване на местната индустрия.

Стопанското  развитие на града е свързано с построяването на тъкачната фабрика “Тунджа” с изцяло чужди капитали. През 1908 г. ямболската общината отпуска 100 декара на английска  компания  от Манчестър за построяването на текстилната фабрика. По план се предвижда  стойността на инвестицията да бъде  около 20 000 00  лв. През 1912 г  фабриката започва да работи  с номинален капитал 2 106  000 лв. Открити са около 60 работни места предимно за момичета от 16 до 20 години. По време на Първата световна война фабриката преустановява работата си за кратко. Тъкачната фабрика “Тунджа” до 9.IX.1944 г. остава най-голямото предприятие в Ямбол.

Промени настъпват и в областта на  лозарството и винарството със създадената на 24.II. 1924 г. кооперация “Мискет” . Две години по-късно е построена винарска изба “Мискет” с годишен капацитет 1000 тона, което я прави една от най-модерните европейски изби. Нейното производство получава отличия в Солун, Виена, Брюксел, Бари и др.

В края на IXX и началото на XX век в Ямбол  започва изграждане на модерна банкова система с цел да се ограничи ролята на сарафите и лихварите. Въз основа на създадената през 1865 г. Общополезна каса се възстановява Земеделската каса преименувана в Земеделска банка  (1904), а на по-късен етап в Българска земеделска и кооперативна банка 1934 г.  Основават свои клонове още и частни банки: Българската търговска банка, “Гирдан”, “Геула”, “Икономия”, “Популярна банка”, “Български кредит”, и др.

Благоустрояването на Ямбол след Освобождението е свързано с възстановяването  на старата му слава на красив и благоустроен град. Промяната на облика му започва с изработването на първия градоустройствен план още през румелийско време. Полагат се основите на първото масивно строителство в Ямбол. През 1882 г. е завършена новата сграда на църквата „Свети Георги”, а през 1884 г. и тази на църквата „Света Троица”. До войните (1912-1913 г) са построени мостовите над р.Тунджа, казарми (1880), офицерският клуб, църквата “св Никола”, хотел “Нова Америка”, училищата “Р.Колесов”, “Патриарх Евтимий”, “Кирил и Методий”  и др. Гордост за града е паркът, създаден по инициатива на общоградски комитет.
 
В началото на  двайсети години на XX век се започва нов етап в благоустройството на Ямбол. През 1908 г. е утвърден нов градоустройствен план предизвикан от бързото нарастване на населението. С него се полагат основите за създаването на индустриална зона на града.  Най-значимите новопостроени обществени сгради през предвоенния период са зданията на общината /1938г., съдебната палата, читалище “Съгласие”, училищата “Проф. Нойков”, “Атанас Кожухаров”. Безистенът след частично вътрешно преустройство се превръща в оживен търговско занаятчийски комплекс през 1926 г.
 Освен започната засилена и многостранна градоустройствена и благоустройствена дейност, ямболската община в периода от 1925-1928 г. решава два основни проблема на града: водоснабдяването и електрификацията му. За целта тя взема заем от държавата, като от държавния и общински бюджет са изразходвани на 17 млн.лв. Електрификацията в Ямбол започва с учредената кооперация „Светлина”, която си поставя за цел да електрифицира града. Във връзка с това е монтирана нова микроцентрала –газгенератор с двигател 50 конски сили и динамомашина 40 киловата за постоянно напрежение 110 волта, която е въведена в действие на 5 януари 1926 г. До 1930 г. единствената електрическа централа в града е собственост на кооперация на „Светлина”, а електрическата мрежа с ниско напрежение  на Община Ямбол. Това създава редица технически, стопански и финансови проблеми.  Поради тази причина общината прави предложение към Управителния съвет на кооперацията да изкупи активите и пасивите на електроцентралата. Предложението е одобрено на Пето общо годишно събрание на кооперацията на 23 март 1930 г. В изпълнение на решението общината трябва да заплати пазарната цена на електроцентралата, която възлиза на 5209169 лв. На заседание на Общински съвет Ямбол по предложение на  кметът Стоян Митев се създава  общинско предприятие „Електрическо осветление”. Основната цел е разширяване на електрическата мрежа в града за нуждите на населението и промишлеността.
 
До началото на Втората световна война приоритет на общината е подобряване и разширяване, павиране и шосиране  на улици, направа на тротоари и бордюри по тях, както и озеленяването им. До 1935 г. са изразходвани за павирани на улици над 500 хил.лв. Построени са градския плаж, детско игрище и парк в двора на общината.
За първи път гербът на Ямбол е изобразен на поздравителен адрес поднесен на заслужилия ямболец, бивш военен министър и командващ II армия  генерал Стилиян Ковачев. Идеята за изработването на герб на Ямбол е предложена от видния общественик и журналист Тотьо Брънеков през 1935 г. Идейният му проект съдържа елементи характерни за града. Фигурата на богиня Диана,  фазан, тъй като града е прочут с тях в цяла Европа, павилионът при минералната вода, като символ на курорт и подземни богатства, сноп жито и грозде, като емблема  на плодородието на ямболско и домашно животно, тъй като градът е важен скотовъден център. Към всичко това се прибавя венец от горски клонки символизиращи горите край  града, крепост -символ на градско селище и девиз „ Ида от древността- отивам в бъдещето”.Мнение за вида и съдържанието на герба  дава и специалистът по хералдика проф. Хар. Танчев. Той прави предложение лентата с девиза да бъде отдолу под герба, текстът да не бъде разкъсан, както и да се означат графически цветовете с цел отпечатването му. Така изработен на метал, гербът може да стане украса на всеки общински документ и да разнася навсякъде славата на стария град на Диана.

Политическия живот в Ямбол започва с формирането на Либералната и Народната партия в Източна Румелия. На по късен етап в политическото роене партиите в града с най-голямото влияние са: Народната, Народнолибералната, Прогресивно-либералната, Демократическата, БСДП, БКП, БЗНС, Народния сговор и др. В Народното събрание ямболци са представени от  Васил Влахов, Марин Рашев, Видьо Монев, Никола Русев и др. За периода от 1878-1944 г са избрани 27 кмета. Най-продължително кметския престол е заемал Стоян Митев (18 години).

Ямбол не остава встрани от посещение на короновани глави. След края на Руско-турската война княз Александър I  Батенберг посещава град Ямбол. Счита се, че отсяда в конака, след което е настанен в Градския съвет. Две улици, които водят началото си оттам са наименовани на “Княжеска” и “Александровска” в чест на неговата визита .Той пристига  в града и  след обявяването на Съединението. Ямбол се радва и на посещението на княз Фердинанд на 23.I.1888 г. Той е придружаван от княгиня Клементина  и министър председателя Стефан Стамболов. Твърди си, че отсядат в къщата на търговеца Марин Рашев. Ямболци отново се срешат с него през 1890 г. във връзка с откриването на жп.линия до Бургас  и при заминаването на фронта /1912/ г. Желанието му да направи Ормана своя ловна резиденция среща упорита съпротива на градската управа (на тогавашните общински съветници).

През 1927 г. Ямбол е домакин на конгрес на Балканската юнашка  област. Гости са министър-председателят Андрей Ляпчев, министърът Славейко Василев. В същата година министърът на железниците и въздухоплаването Кимон Георгиев посещава Ямбол  заедно с народния представител Николай Савов.

Стопанският възход на Ямбол полага основите за развитие  на културния живот.
За задоволяване културните нужди на населението във II-ри отдел на града през 1909 г. е основано читалище „Пробуда”. За председател е избран Сава Лолов.
През 1891г. е открита  печатница Тунджа  в Ямбол. В нея се отпечатва първият местен вестник Тунджа.  Две години по-късно е основана печатница “Светлина” на К.Марангозов, която просъществува най-дълго време.  Тя изиграва основна роля в развитието на издателската дейност в града. Първият местен и най-дълго просъществувал вестник е “Тунджа”, от 1891 до 1894 г., а така също и вестниците “Народно благо”, “Ямболски вести”.

Развитието на училищното дело в града се свързва с двете предосвобожденски училища към църквите „Св. Георги” и Св.”Троица”. Съединението и въвеждането на съществуващия в Княжеството закон за задължителност на началното училище налагат необходимостта да се открият нови начални училища в града.  През 1891 г. е открито Светиниколовото училище, настанено в къщата на Афуз ага. През 1894 г. в къщата на Арабаджиеви в Топрашката махала е открито ново училище, известно по- късно като „Андреевско”, а през 1898 г. е открито и в Софуларската махала. В града отваря врати и първото девическо класно училище, а по късно е открито частно домакинско училище под ръководството на Гина Стефанова-Зафирова. В него могат да постъпят на обучение жени на възраст от 14 до 30 години със завършено поне първоначално образование. В течение на една година курсистките се обучават на шев и домакинство. Училището просъществува три години и поради липса на средства е закрито през 1900 г.

В началото на XX век Светотрочковото училище придобива ново име „Ради Ив.Колесов”, построени са училищата „Патриарх Евтимий” и „Паисий Хилендарски” по план на Министерството на народната просветата, които препоръчва строежа на типове училищни сгради в страната да бъде с четири, пет, шест и седем класни стаи. Известни са под името „Шишманови училища” на името на министъра на народната просвета д-р Иван Шишманов. Разширяването на образователната мрежа поражда остра нужда от квалифицирани учители, каквито започва да подготвя от 1911 г. Педагогическото училище в града.

Музикалното изкуство в града е дело на лична инициатива на отделни предприемчиви музиканти и обществени деятели. През 1898 г. в Ямбол група от 20-25 души образуват църковен хор с диригент Михал Колев. Скоро обаче те започват да изучават и светски песни и се оформят, като певческо дружество „Гусла”. На учредителното събрание е изработен устав и избрано ръководство В дружеството влезли и 10-15 жени. Хорът на дружеството взема активно участие при изнасянето литературно-музикални вечеринки и концерти в салона на читалище „Съгласие”.

Развитието на театъра се свързва със създаденото театрално дружество „Надежда” . През годините са  представени пиесите на „Райна Княгиня” от Добри Войников, „Невянка и Светослав” от К.Величков, драмите „Стоян воевода”, „Апостолите на свободата” и др.
Развитието на ямболското кино се свързва с името на братята Благовест и Георги  Качулеви. Първите кинопрожекции се състоят в салона на бащината им къща на 2 август 1910г, който по-късно се преустройва в кино “Екселсиор” и  в “Модерен театър”. На 11 август 1930 г. в Ямбол се прожектира първият звуков филм.

Николай Костадинов- отдел „Нова и най- нова история”