Свободното зидарство или масонството води началото си още от средновековните цехови организации, с които са свързани неговите форми, символи и специфична йерархия. Основните му постулати са  умствено, нравсвено и материално усъвършенствуване на човечеството, солидарност, подчинение на държавната власт, патриотизъм, приемане на труда във всичките негови форми.

По българските земи масонството се появи доста късно - чак в началото на ХIХ век. Посветени в Свободното зидарство чужденци, които пристигаха него време из българските градове по река Дунав, неведнъж правеха опити за организирането на масонски огнища. Те се опитваха да привличат в тях българи - предимно хора в търговски отношения със страните от Средна и Западна Европа. По това време българската държава все още бе част от Османската империя. Много турски офицери и сановници от гарнизоните в Дунавския вилает също водеха организиран масонски живот, но те не допускаха в тях членство на българи. Все пак, основоположник на организираното българско масонство бе българинът Иван Николов Ведър. Той се запозна с принципите на Свободното зидарство още по време на пътуванията си в Европа. На 27 ноември 1917 -та. тържествено бе основана Великата символна ложа на България, която обединяваше всички ложи и огнища до момента.

Заедно с масонството, у нас се разпространи и бенеберитството или така нареченото еврейско масонство. Принципите, върху които се изграждаше то, както и неговите организационни форми много наподобяваха тези на свободното зидарство. Само че бенеберити можеха да бъдат единствено евреи. Интересен факт е също така, че традиционно в масонството има 33 степени, а при бенеберитството степените стигат до сто.

И така, още през 1914 г. в Ямбол бе основана бенеберитска ложа номер 751, която носеше името ,,Тешуа’’. Един от най-изявените бенеберити в началото на века бе Самуил Юлзари. Бенеберитската ложа в Ямбол влизаше в състава на Областната велика ложа в Цариград, където членуваха и ложи от Солун, Одрин, Белград, Кайро, Бейрут. Тя бе седмата по време от общо 10-те такива ложи в България, възникнали между 1897 и 1929-та.

В самото начало на 30-те г. на XX в. членският състав на ложата бе между 27 и 29 души. Последният запис в протоколната книга на ямболските бенеберити, които се събираха веднъж на 2 седмици, си остана този от 4 юни 1939 г.  Неизвестно защо през следващата година Ямболската бенеберитска ложа преустанови дейността си. Но за периода на съществуването си тя несъмнено бе важен елемент от системата на еврейските организации. Занимаваше се главно с просветна и благотворителна дейност.
От друга страна Великата ложа на България още от създаването си се стремеше към възпитанието на потомствени масони. В ложите се допускаше да бъдат приемани деца на масони, навършили 16 години. Сетне минималната възраст се увеличи на 21 години. Съществуваха три масонски степени – ученик, другар и майстор със съответните отличителни знаци. Общоприет за всички масони и до днес си остана  черният смокинг с бял нагръдник, бяла папийонка, бели ръкавици, черен цилиндър.

,,Любов, истина, труд’’ бе девизът, утвърден от Първия събор на Великата ложа на България през 1919 г. Ложата създаде свои организации, под прикритието на които извършваше дейността си сред обществото и осигуряваше средствата, необходими за дейността . По тази причина скоро бе основан възпитателен институт ,,Заря’’. Негов клон бе основан и в Ямбол през 1925 г. След три години, на 28 февруари 1928 г. в Ямбол бе осветена и ложа номер 9, наречена ,,Кабиле’’. Според организационната система на масонството, тя се наричаше  ,,работилница’’ и имаше право да приема нови членове. До месец септември 1928 г. в ямболската масонска ложа вече членуваха 16 души. В 1929 г. те бяха 23.
Ямболската ложа Кабиле просъществува до края на юли 1940 г, когато Великата Ложа на България се саморазпусна. През следващата година влезе в сила Законът за защита на нацията и масонството бе напълно забранено в България.  След 9.09.1944 г. новата власт обяви масоните за чужди шпиони и поде гонение срещу тях.