Този разказ е посветен на хората, които със своите целенасочени усилия и любов към старините положиха началото на музейното дело в Ямбол.

Самият Регионален исторически музей – Ямбол дължи създаването си на безкористната събирателна дейност на местни интелектуалци, които положиха основите на историческите проучвания за региона. За предшественици на музея днес се приемат първите археологически дружества в Ямбол. Веднага след Освобождението се разбра, че интересът към старините в Ямболския край е голям. Още през далечната 1886 г. в трикласното мъжко училище в града, по инициатива на проф. Петър Нойков бе уредена първата музейна сбирка. Но така или иначе първото археологическо дружество в града бе основано на 1 март 1925 г. под името „Диана”. Дружеството бе към Смесеното педагогическо училище. Основаването му стана по инициатива на Захари Измирев, учител по история. Дружеството проведе своите разкопки на Кабиле на 4 март 1925 г. Направиха нарочен дървен шкаф, в който подредиха намерените експонати. Това може да се каже, че бе и първата скромна експозиция в Ямбол.

По същото това време известни местни интелектуалци основаха и гражданското археологическо дружество „Диамполис“, което разви активна дейност в областта на археологията и етнографията. Съгласно чл.1 от Устава дружеството си поставяше за цел да издирва, съхранява и изучава паметниците на миналото в границите на Ямболска и Елховска околия и да буди интерес у народа към тях. Дружеството има следните отдели: Археологико-исторически, Географско-природен и Етнографски.
 
За постигане на целите си дружеството имаше право да предприема разкопки, да събира паметници, да насърчава хора, които полагат грижи за паметниците, да откупува предмети, да урежда изложби. Според чл.21 от Устава ученическото дружеството „Диана” стана секция към научно дружество „Диамполис”. В музейната сбирка има 327 монети и 263 предмета.
Така събраните от двете дружества експонати се съхраняваха до 1936 г. в сградата на ямболската педагогическа гимназия, а по-късно бяха предадени на читалището. Един от най-големите пробиви в местната археология се случи през 1927 г. когато същият учител Захари Измирев проведе с учениците си разкопки и обогати музейната сбирка. По-късно, през 1935 г. археологът Васил Миков се запозна с тези материали  и забеляза, че керамиката се отличава от познатата до момента енеолитна керамика. Това всъщност бяха и едни от първите в Бългрия разкопки на обект от Бронзовата епоха.

През 1948 г. отдел „Музеи и галерии“ при Комитета за наука, изкуство и култура предложи на Градския Народен Съвет да предвиди в бюджета си за следващата година службата „Асистент по старините“, както и помещение за музей. Така постепенно дойде нуждата от Исторически музей, където да бъдат експонирани материалите от дейността на двете археологически дружества.

Самият исторически музей има доста любопитна история, която можете да чуете по-късно в темата за него. Но все пак, с решение на Градски народен съвет на 26 януари 1952 г. бе поставено началото на историческия музей в Ямбол.  За негов пръв уредник бе назначена Венета Дачева – педагог и журналист. Първоначално в музея имаше три отдела: исторически, социалистическо строителство  и природонаучен. Първите му експонати бяха част от музейната сбирка на археологическите дружества. По това време музеят се помещаваше на 2-рия  етаж на „Нармаг”, където бе открита и първата експозиция. През 1955 г. той се трансформира в Народен общ музей. До същата 1955 г. Венета Дачева бе и единственият уредник в него. Постепенно обаче музейната дейност в града се разрастна и броят на специалистите, работещи в него се увеличи. А увеличаването на дейността му изискваше и нова, по-голяма и удобна сграда. След много перипетии и добри стечения на обстоятелствата, най-накрая Регионалния Исторически музей – Ямбол получи сегашната си сграда.
През 2012 г. музеят отпразнува своята 60-годишнина с изложба „История, събития, личности”.