КОЛЕДА В ЯМБОЛ

Коледа е най-големият християнски зимен празник, запазил своята самобитност и до днес.
Най-желаните гости в нощта срещу Коледа са коледарите. Те са първите вестители на чудото, наречено Рождество Христово. Коледуването е мъжки празник, празник на ергените, чрез който те се изявяват и демонстрират готовността си за брак и включване в обществения живот на селището.

Любопитна информация за коледуването на ямболските ученици от централната част на града в края на ХІХ век се съдържа в спомените на нашия съгражданин Иван Георгиев, който разказва следното: „ Всяка година срещу Коледа се събирахме на мегдана в махалата, за да разучаваме единствената тогава за ямболското дете коледна песен ”Синероди”. С какъв трепет очаквахме да дойде Коледа и да тръгнем да пеем и да възвестяваме Неговото рождение! ... Децата от центъра на града разучаваха „Синероди”, а младежите от  крайнините – повечето земеделци, пееха народните коледни песни, които и днес все още се чуват. Нерядко се срещаха групи полуголи цигани, премръзнали, със своята единствена коледна песен „Риснеле, Божнеле, Коладеле, шестом шест ангела”. ...  С трепет прекарвахме Бъдни вечер. Сутринта, рано, щом чуем първата камбана на „Св. Георги”, ставаме от леглото си, облечем набързо премените, прехвърлим през рамо ушитата от мама торбичка и се озоваваме в църквата. ... От 3-3 ½ часа след полунощ до 6 – 7 часа сутринта обходим сродници, познати.  Навсякъде изпълняваме „Синероди и завършвайки с „Честита Коледа ! За много години!”, подпрени до къщната врата, очакваме подаръка. ... Минаха доста години от тогава. Народните коледни песни и днес още се чуват. Все още се срещат цигани с прегракнали гърла да коледуват с „Риснеле, Божнеле”. Само „Синероди” не се чува вече! ...”(в. Тракиец, 561, 1937).

През 30 - те години на ХХ век  коледуването в Ямбол е обогатено с вмъкване на танц в цикъла обредни действия. Това е т.нар. ямболски буенек, тъй като  се играе само от ямболските коледари. Няма ямболлия, който да не трепне при вида на една или няколко куди, които се надиграват, а наоколо се носи пъстра смесица от звън на шпори, тропот на ботуши и коледарски песни и музика.
Няма точна информация откъде тръгва тази традиция на облеклото и танците сред коледарите в Ямбол. Неизяснен остава и моментът в коя точно част на града за първи път се изпълнява коледарския буенек. Изследванията отнасят началото на традицията някъде около 1920 година. Предполага се, че идеята за изпълнение на танца „буенек е взета от танца на лазарките. Адаптирането на този типично женски танц в мъжко изпълнение е  допълнено от характерното за тогава облекло на конната войска – високи кожени ботуши с шпори и войнишки панталони(бричове). По това време в Ямбол е дислоциран солиден военен гарнизон, в това число и конен полк. Веднъж утвърдила се, традицията да се танцува коледарски буенек се предава от поколение на поколение.

Подготовката за коледарския празник започва месец преди това.На Никулден коледарите се събират и отиват в къщата на този, който  канят за „станеник”. Ако стопанинът приема молбата им, той ги гощава и от следващия ден репетициите започват в дома му. Една коледарска „куда” в Ямбол се състои от 9 – 12 души: станеник; баш; поп; котка; гайдар и коледари. Облеклото е два типа – „селско” и „гражданско”. В североизточния район на града „баирчаните са запазили традиционното „селско”облекло, докато в южния район „каргонлии” се обличат с бели ризи, кожухчета, бричове и калпаци, украсени с нанизани пуканки и китки чемшир.. Всички ямболски коледари са обути с ботуши с шпори. Под съпровода на гайда, коледарите в Ямбол се предвижват от къща на къща, танцувайки уникалния ямболски коледарски  буенек. Коледарите са подредени по старшинство, като води заместникът на станеника, „баша”,който носи в ръката си сабя или коледарски кравай. До него е „попа”, този, който изрича благословията. Последен, с кравай в ръка, е „куйрукчията”. А край тях, подскачайки в ритъма на танца, играе „котката”, маскиран младеж, който с умилкване, търкаляне и настойчиво мяукане подсеща стопаните да дадат дар на коледарите.

В полунощ, на Бъдни вечер, участниците в коледарската куда се събират в дома на станеника и тръгват да обикалят града. Със съпровода на гайда, неповторимото тропане и отривисти подвиквания, коледарите ходят от къща на къща. Навсякъде ги посрещат като скъпи гости. Коледарите пеят песни за главата на семейството, за момите и ергените, за децата. Задължителен елемент е и коледарската благословия – пожелание за плодородие и добруване на семейството: „ Колкото звезди на небето, толкоз здраве и берекет на тая къща! Амин!”

Доволният стопанин дарява коледарите с кравай, вино, пара и други дарове.
Ямболският коледарски буенек, сродил момковия и моминия лазарски цикъл, още по-силно подчертава взаимозависимостта на отделните цикли в системата на фолклорната култура на българите. И до днес колоритният танц  на ямболските коледарите привлича младежите от града, които с желание продължават уникалната традиция.