Кратка история на Ямболският драматичен театър

През 2014 г. се навършват 65 г. от съществуването на Ямболският драматичен театър като професионален институт. За създаването на театъра ГНС – Ямбол отпуска 2 500 000 лв. За директор и режисьор е назначен Димитър Керанов. Управителният съвет на читалище „Съгласие” гласува субсидия от 1 000 000 лв. и около 700 000 лв. за ремонт на сцената. Читалището дава за дирекция на театъра стая на 2 етаж и предава всички костюми, декор, и реквизит, с които са играли самодейците.

На 8 октомври 1949 г. театърът е открит с пиесата на Камен Зидаров „Царска милост”. Как е посрещната от ямболци научаваме от местния в. „Народен другар”: „Още от първата постановка проличава сериозното отношение на директора и артистите за поставяне театъра на здрави художествено - реалистични основи. Безукорните декори и костюми, добрата игра на артистите могат само да ни радват... Представлението мина с голям интерес. Публиката следеше с жив интерес играта на артистите, давайки израз на възхищението си с чести и продължителни ръкопляскания.”

За да се потопим по-дълбоко в атмосферата на театралното изкуство в Ямбол трябва да се върнем в далечната 1870 г., когато е представена популярната тогава драма „Многострадална Геновева”. Преставлението в нашия град е пето поред за годината след градовете Плевен, Сливен, В. Търново и Самоков. Театралното събитие е предшествано от друго с изключителна важност и значение за нацията – признаването на Българската екзархия. Затова и подготовката на преставлението се извършва в обстановка на всеобщ духовен подем.

Първите артисти са революционери, театрални дейци, учители, просветители. Всички те, изпълнени с пламенна апостолска всеотдайност и съзнание, че служат на една мисия. Във в. „Марица” от 23 май 1870 г. е поместен отзив по повод преставлението: „На вторий ден на Възкресение имахме удоволствието да видим да се представи отдавна подготвената драма „Многострадална Геновева”. Това бе възбудило любопитството на цял град и народът бе изпълнил театралната зала, която можем да кажем бе доста добре украсена. Представлението, ако ни е позволено да дадем мнението на присъстващите по-опитни зрители стана твърде добре.”

През 1874 г. за първи път в Цариград и Ямбол се играе драмата „Иванку, убиецът на Асеня”. Целта на представленията е била – повдигане на народния дух и осигуряване на материални средства за комитското дело.

От Ямбол започва своя път първата жена-актриса Матилда Попович. Тук стартита и издаването на периодичния театрален печат у нас (библиотека „Театър” 1891-1894 г.) В началото на XX век ямболската театрална публика посреща пътуващите трупи на Матей Икономов, Роза Попова и Комичен театър на братя Касабови.

През 1920 г. в Ямбол е открит Акционерен театър, което поставя началото на организираното театрално дело в града. Всички професионални, непрофесионални артисти и театрални дейци излизат с прошение за създаване на общински театър със собствена сграда. В същото това време Страшимир Кринчев развива дейност на театрален критик, поетът Васил Карагьозов написва либрето „Тайните на Вардар”, а художникът Иван Славов нарисува първата театрална завеса.

През 1922 г. Ямбол става седалище на Южно-българския театър. Във в. „Тунджа” от същата година е записано: „Южно-българският народен театър в Ямбол на 1 того откри театралния си сезон с пиесата „Тоска” на В. Сарду. Салона бе буквално изпълнен с публика, която ласкаво се отзова към това културно начинание. Държа се кратка реч за значението на драматическия театър. Военна музика изсвири увертюра и играта започна. Този спектакъл беше едно истинско тържество за гр. Ямбол. Дълг на ямболци да подкрепят театъра, щото той да стане гордост на града ни.”

През 1927 г. се създава постоянна театрална трупа, която по-късно се оформя като драматична студия. През 1939 г. театърът се преименува в Ямболски общински театър. След десет години 1949 г. вдига завеса като професионален институт. По това време основното ядро актьори са: Девка Благоева, Иван Славов, Стефан Арсенов, Милка Попантонова, Господин Везирев, Анко Чернев, Щилиян Кунев, Надя Чобанова, Катя Тодорова, Надя Василева, Рачо Канев, Пепа Белева, Тодор Кожухаров, Дора Кожухарова.
В периода  1949-1989 г. театралният репертоар следва метода на т. нар. социалистически реализъм. Основните теми са пресъздаване на „антифашиската борба”, социалистическото строителство и животът на кооперираните земеделци.

Ямболският театър утвърждава традицията да открива всеки сезон с българска пиеса. Някои от постановките: „Гераците”, „Сержант от милицията”, „За честа на пагона”, „Любов, която изгаря”, „На добър час”, „Сама”, „Отмъщението на командора” и други са представени за първи път на ямболска сцена. Наред с пиеси третиращи съвременната революционна тема се поставят и класически автори – „Скъперникът”, „По неволя лекар” от Молиер, „Женитба” от Гогол, „Дванадесета нощ”, „Ромео и Жулиета”, „Укротяване на опърничавата” на Шекспир и др.

На 1 януари 1952 г. Ямболският театър става Държавен драматичен театър. През 1964 г. театърът е закрит с постановление на МС. Причината за това става районирането на театърите и близостта на Сливен, където също има театър. Възстановен е на 8 август 1969 г.  В периода 1964-1969 г. се развива на самодейни начала и се субсидира от ГНС-Ямбол.

Почти за всеки театрален сезон колектива се попълва с нови актьори и режисьори от други театри в страната и млади възпитаници на ВИТИЗ „Кр. Сарафов”. Канят се на гастрол известни режисьори и актьори, установяват се връзки с театри от страната и чужбина.

През годините Ямболският драматичен театър оформя културния живот в града. Провежда редица инициативи: домакин е на Трети и Пети национален преглед на българската драма и театър от югоизточна България, участва в месеца на българо-съветската дружба и култура, в дните на култура в Ямболски окръг „Ида от древността, отивам в бъдещето”. А в най-ново време участва със свои спектакли на редица фестивали в страната – Перперикон, Фестивал на комедийния спектакъл - Габрово, Сцена на кръстопът - Пловдив, Вълшебната завеса - Търговище и др., а в последните години популяризира българското театрално изкуство и извън границите на България – на фестивали в Полша, Турция, Хърватия. Емблематични за Ямбол остават театрални празници „Невена Коканова” (някога „Ямболска пролет”)

Огромен е списъкът на режисьори, актьори, драматурзи, художници минали през театъра и оставили частица от себе си. Само една малка част от гастролиралите имените актьори са: Кр. Сарафоф, К. Кисимов, Вл. Трендафилов, Любомир Кабакчиев, Кирил Господинов, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Стефан Данаилов, Цветана Манева, Георги Мамалев, Георги Георгиев-ГЕЦ и други.

Едва ли е възможно да се изброят всички значими режисьори работили на ямболска сцена, но не можем да не споменем Янаки Стоянов, Крюгер Николов, Стефан Златев, Александър Раев, Георги Въжаров, Николай Люцканов, Васил Луканов, Иван Кондов, Надежда Сейкова, Асен Шопов и много други.

На ямболска сцената започват творческия си път редица млади дарования. Една от тях е първата дама на българското кино Невена Коканова. Нейния творчески път започва още през 1956 г. с ролята на Финеса от пиесата на Лопе де Вега „Изобретателната влюбена” ( тогава е наречена „Хитроумната влюбена”) и Жулиета от „Ромео и Жулиета” от Уилям Шекспир. А последното и гостуване на ямболска сцена е с писата „Последните дни на цар Борис III”. Архива на театъра грижливо пази множество снимки и програми, свързани с творческия на ямболска сцена на голяма българска актриса. В театъра се съхранява и костюма, с който изпълнява ролята на Абби от пиесата „Любов под брястовете”.

Невена Коканова е част от богата културна традиция на Ямбол. Днес напълно заслужено нейното име носят ямболския театър и театралните празници. От 2012 г.,  в рамките на празниците, на изявилите се за първи път на ямболска сцена актриси се връчва грамота „Босоногата Жулиета”, името, с което ямболци помнят своята любимка незабравимата Невена Коканова, с надеждата и с пожеланието, че и техните имена, достойно и красиво, ще останат в сърцата на публиката!

Драматичен театър „Невена Коканова“ е носител на много престижни награди през годините: Орден „Кирил и Методий“ – I степен, Голямата награда на община  Ямбол, Наградата на името на Невена Коканова.; ямболски актьори и спектакли са удостоени  с отличия на български театрални прегледи и празници.

Историята на театъра е обширна и интересна, но по-важното е, че и днес той успява да съхрани своята въодушевена публика, да поддържа постоянна трупа, да създава спектакли, адресирани към широка възрастова аудитория, да се грижи за репертоар, с който да формира духовния живот на града. Независимо от превратностите в живота театърът ще остане огнище на българското, на сълзата и смеха, на доброто и злото, на величието и падението.