Сега ще ви разкажа малко за сградата, в която се намираме – ямболския безистен.
“Безистен” или “безистан” означава покрит пазар. Понятието  е със стар персийски произход – от думата bez, което ще рече “дрехи”, “чаршафи”, “платна”, но също така и “бродирани тъкани” и наставката istan – в случая - място.  Така се получава думата bezistan - сиреч “място, където се продават дрехи, бродирани покривки, чаршафи, бельо и др.”. Най-вероятно такова е било изначално предназначението на подобен вид сгради. По-късно безистените са се превърнали в пазари за всякакви стоки и занаятчийски изделия.

Безистени се градяха навсякъде в Османската империя и строежът им много напомняше архитектурата на джамиите. Безистенът постепенно се превърна в централна постройка в търговската част на всеки по-голям град. Такива са останали на не едно място из Балканите – част от територията на някогашната Османска империя: в Солун, Скопие, Битола, Серес, Сараево, Лариса...

Ямболският безистен беше построен в 1509-1510 г.  Разказват, че преди него на това място е била пограничната българска застава на Дъбилин. Когато дошли турците, я преправили и превърнали в безистен. Така ли е, не е ли така, днес никой не може да каже със сигурност.  Но безистенът, 5 века след построяването си, продължава да е една от най-знаковите сгради на Ямбол.
За него специално разказа в пътеписите си и турският пътешественик и хронист Евлия Челеби, който посети града през 1667 година. „Има…и един солиден безистен – написа той - с четири железни врати. Такъв оживен и украсен безистен в никоя друга страна няма. Всички ценни неща се намират в него в изобилие и на безценица…”

По време на Освободителната война (1877-78 г.), когато Ямбол беше една от най-важните тилови бази на османската армия, превърнаха покритото тържище в склад за провизии. Когато строиха безистена, обшиха покрива му, заедно с полусферичните кубета, изцяло с оловни листи. Скоро след Освобождението, през 1878 г. замениха повредената оловна обшивка с керемиди, а половин век по-късно - с ламарина.

Макар да носи типичната архитектура за подобен вид сгради, в едно отношение Ямболският безистен няма аналог сред останалите покрити пазарища на Балканите. Стените му са толкова дебели и здрави, че когато през 1878 г. отстъпващите от града османски войски го подпалиха, сградата остана непокътната. Такъв „цял и непокътнат” го видя и описа през 1884 г. и чешкият историк Константин Иречек:
„Мене най-много ме интересуваше безистена, - написа Иречек - единственият, който видях още цял, неразвален. Той е висока продълговата сграда със стени, градени по типичния начин на старотурските сгради с обли камъне, в четвероъгълни тухлени рамки и с четири кубета, чиито оловен покрив не много отколе е бил заместен с керемиди...“

В началото на 20 век, след частично вътрешно преустройство, Безистенът отново се превърна в оживен търговско-занаятчийски комплекс. Отвън, край всяка от по-дългите стени, бяха наредени 12 сводови дюкяна. Във вътрешността, под сводовете, се помещаваха 32-ма търговци, чиито места се деляха от дървени прегради. През този период вече наричаха тоя покрит пазар “хали”. Основните стоки в тези хали бяха изцяло хранителни – месо, риба, млечни продукти и зеленчуци.

По-сетне, с указ на цар Борис III, Безистенът беше обявен за народна старина, а от 1972 г. вече е със статут на паметник на културата.

През периода 1971 г. – 1973 г. извършиха цялостната му реконструкция. Съборени бяха полуразрушените пристройки, а основната сграда беше възстановена с материали и форми, възможно най-близки до автентичните, от 1509 г. Използваните тухли бяха специално изработени според строителните технологии в средновековната османска империя.

Основно средище на обществения и търговски живот в града векове наред, днес ямболският безистен е една от най-красивите постройки от този вид, запазени на Балканите. Освен останалите си архитектурни достойнства, сградата притежава и съвършена акустика, което я прави изключителнои подходяща за провеждане на концерти.

Това беше нашият разказ за ямболския безистен. Вижте и научете по нещо и за останалите сгради и личности от тази епоха!