Освобождение на Ямбол  17 януари 1878г.

Опитът за масово народно въстание във Втори Сливенски революционен окръг е безуспешен, но големия сблъсък тепърва предстои. Реалните резултати не закъсняват – потушаването на въстанието намира огромен външнополитически отзвук. Едно от местата, които международната анкетна комисия посещава е Ямбол. Докладите които пристигат в европейските дворове отразяват реалното положение – хиляди избити, опожарени и разграбени домове. Българският национален въпрос става приоритет на европейската политика и прелюдия към радикалното му разрешаване – военен конфликт между Руската империя  и Високата порта.

На 12 април 1877 г. манифест на  Император Александър ІІ обявява началото на тринадесетата война между Руската  и Османската империи, която влиза в историята на българите като Освободителна.
В хода по подготовката на войната в сформираното българско опълчение се включват около 37 ямболци, между които и бъдещите създатели на новата българска войска полк Георги Янков, ген.- майор Георги Иванов и капитан Стефан Любомски.

На четвърта опълченска дружина, взела участие във войната, главнокомандващият връчва знаме, изработено от ямболския преселник в Браила Иван Параскевов и неговата дъщеря Стилияна. Това знаме, влязло в историята като „Браилското знаме”, след Освобождението става първообраз на българския национален трибагреник.

По време на големите бойни операции Ямбол остава  встрани от сраженията. Неговото разположение, близостта на проходите и пътищата, които преминават около него му отреждат място в плановете и на двете воюващи страни за крайния етап на войната. И ако в града не се строят военни укрепления, то той се превръща в стратегическа тилова база на турските войски. Джамията и Безистена са превърнати във военни складове за оръжие и боеприпаси.

Още преди първото овладяване на Стара Загора от руснаците /м. юли 1877 г./ голяма част от мюсюлманското население напуска Ямбол. Българите създават един отряд от около 120 души, начело със Ставри Дражев, който има основна задача охрана на града от дезертьори и башибозук. След връщането на ген. Гурко към Шипка ротата е разпусната, а някои заможни ямболци са заточени в Одрин.
След падането на Плевен и боевете при Шипка – Шейново, руснаците устремно навлизат в Тракия. Ген. Радецки се насочва от Казанлък към Нова Загора и Ямбол. Обхванати от паника турци, цигани и евреи в продължение на три дни напускат Ямбол в посока Одрин и Лозенград. В следващите два месеца през града започват да преминават колоните на оттеглящите се от северно-българските земи турски войски.  Градът е изоставен на произвола на башибозук, татари и черкези. В продължение на пет дни българското население е подложено на грабежи, издевателства и убийства.

Предчувствайки назряващата военна катастрофа турското командване решава да унищожи намиращите се в града военни складове с боеприпаси и храни - 12 януари 1878 г.
В такава обстановка Ямбол и неговите жители преживяват последните дни от робството наречени по късно от тях „петте дни на ужаса”.

Те започват на 13 януари, когато премръзнали войници от турските колони унищожават градините и лозята до днешния хълм „Боровец”.

На следващия ден – 14 януари са изгорени църквата „Св. Георги” и сградата на гарата.

На 15 януари се разграбват българските дюкяни, работилници и къщи. Българската част на града – Каргон е почти изцяло унищожена. Останалото живо българско население търси укритие на Зайчи връх и в Ормана, както и в домовете на някои богати турци.  На разруха са подложени и българската и еврейската махала в централната част на града.

На 16 януари 1878 г. през Ямбол преминава последната 10 хилядна турска колона.
На този ден руснаците завземат Нова Загора и освобождават Сливен. По посока към Ямбол откъм Казанлък се насочва лявата колона на южния отряд на ген. Святополк Мирски, а в посока мужду Ямбол и Одрин се врязва колоната на ген. Скобелев младши.

На 17 януари сутринта ямболци съобщават в Нова Загора, че града е опразнен от редовна турска войска. Към Ямбол е насочен 23 донско – казашки полк.

В такава обстановка на 5/17 януари 1878 г. около 5 ч. след обед, в почти безлюдния град навлизат частите на 23 донско – казашки полк, начело с полковник Николай Яковлевич Бакланов.
На този ден Ямбол е освободен от османско робство и започва нов живот в условията на Временно руско управление.

След приключване на военните действия и подписване на Сан – Стефанския мирен договор, около града се установяват частите от корпуса на ген. Скобелев. По негово предложение руснаци и българи от Ямбол и околните села започват строителство на първия в България храм на българо - руската бойна дружба „Св. Спас и Ал. Невски”. В него като реликва се съхранява списък с имената на 499 български опълченци и 462 руски войници и офицери, дали живота си за българската свобода.

Изготвил Христина Женкова – РИМ Ямбол

Спомени

„Едва ли ще се намери на територията на войната, град толкова жестоко пострадал от грабежите и пожарите като този. Жителите и до ден днешен бродят около развалините на своите жилища.”
Ген Гершелман

Щилиян Парушев
„На 31 декември, вечерта срещу нова година баща ми отсече сурвакница от градината и ни сурвака като каза: „Бог знае кой ще е жив до утре нова година” И действително през нея нощ на два пъти турци – дезертьори от войната идваха у нас. В него момент в стаите и в зимника имаше скрити около 60 - 80 човека. Турците изхлопаха на комшулука, но като не им се отвори, счупиха вратата и влязоха. Баща ми ги посрещна, триейки си очите уж, че бил заспал и ги покани.
„Колко души сте тука?” Баща ми отговори осем, тия които бяхме в салона. Тогава те поискаха по 2 лири на човек, но им отговориха, че турци и черкези преди тях са ни ограбили... След час пак се похлопа на вратата. Преди да отвори баща ми попита другарите си, ако турците са по – малко от тях, съгласни ли са да ги избият и хвърлят в кладенеца, но те му отказаха. Турците дойдоха на прозореца и поискаха да им отворим за да си вземели хляб и сол. Домашните им отказаха, те счупиха прозореца и ние които бяхме в стаята и съседната отворихме „ачмата” /тайна врата прозорец/, водеща към градината и избягахме в Афуз ага – богат турчин чифликчия.
Баща ми и майка ми избягаха, а сестричката ми Султанка, която беше на 2 годи оставиха в стаята, а аз с баща ми и братовата му жена останахме скрити в градината... В този момент изгърмя барутния погреб на гарата. Дойдоха и други турци и предупредиха грабителите, да не стоят повече, че москов дошъл и те се разбягаха... баща ми се върна, взе ни със сестричето ми и ни заведе в къщата на Афуз ага. Там престояхме до 17 януяри, до пристигането на руския разред в града.


Щилиян Парушев
Наизлязоха гражданите радостни и завикаха добре дошли братушки... Бащата на Димитър х. Иванов ги посрещна с прочувствена реч на руски, а Димитър Яковлиев извадил ризата си отвън, опасъл върху нея червен пояс, носеше в ръцете си два гюма с вино и като започна да черпи руснаците... думаше пий братушка, другите носеха хляб. Още пред тях си скъсахме фесовете и до вечерта се прибрахме по домовете си.

Апостол Зафиров
На 5/17 януари след обяд се зачу, че русите идели. Отначало това ни се струваше като че сънуваме. Този слух обчае стана по упорит и изведнъж някой извика дядо Иван иде1  Всички наизкачахме на улицата и видяхме, че по нея идват един ескадрон донски казаци на коне, въоръжени с пушки сабли и дълги пики. Ескадронът беше предвождан от един млад строен красив офицер, който по-късно научих че се казва полк. Бакланов, от някой си казашки полк.
Като пристигнаха нашите освободители спряха пред дома на Афуз ага. Едни от посрещачите даваха дарове на казаците, други само ги гледаха втренчено и като че ли недоумяваха какво става, а всички им целуваха ръцете и краката. И самите казаци стояха в недоумение. Момент неописуем!!!