I. Homo sapiens в Европа

Преди 43 000 г., през палеолита, в Европа проникват кроманьонците (Homo sapiens sapiens). Тези първобитни човешки общности обитават пещери и скални навеси. Препитават се с организиран лов на едри стадни животни – мамути, елени и турове, риболов и събирачество на диви растения.

През палеолитната епоха започва масовото производството на кремъчни оръдия на труда. От тази изключително здрава, но същевременно удобна за обработка скала, започват да се правят различни типове ножове, стъргалки и резци. През палеолита се появяват и първите костени и рогови оръдия на труда. От животинските кости древните майстори правят различни видове шила, длета, гладилки, върхове за копия и стрели. От камък кроманьонците изработват различни по големина чукалки.

С палеолитните общности се свързват най-ранните форми на социална организация. Тези първобитни хора първи започват да погребват своите мъртъвци. Полагат ги в ями и като гробни дарове поставят различни лични вещи и предмети. Кроманьонците са автори и на най-древното изкуство – пещерните рисунки представят различни ловни сцени. Върху камък и кост се гравират различни символи, свързани със света на палеолитните хора.

През XI хил. пр. н. е. в Европа настъпва затопляне на климата. Това принуждава специализираните палеолитни ловци да се изтеглят на север, следвайки едрите стадните животни – мамути, турове и елени. На територията на Балканския полуостров остават малки групи от неспециализирани ловци, риболовци и събирачи на диви растения. Останки от техните обиталища са открити в крайбрежните райони на Черно и Средиземно море, и по бреговете на р. Дунав.

История на България, том 1, София, 1979

Х. Тодорова – Новокаменната епоха в България, София, 1993

Обр. 1 Проникване на кроманьонците в Европа

Обр. 2. Възстановка на палеолитно селище

Обр. 3. Палеолитни кремъчни оръдия на труда

Обр. 4. Възстановка на мезолитното селище до Лепенски вир, Сърбия

II. Първите земеделци

През Х хил. пр. н. е. в района на “Плодородния полумесец” (територията на дн. Израел, Сирия, Палестина, южна Турция и западен Ирак) започва Неолитната революция. Тя представлява преходът от присвояваща към произвеждаща икономика. Първобитните хора преминават от лов и събирачество на диви растения към земеделие и животновъдство. Последните се превръщат в основен източник на храна. С Неолитната революция се свързват и появата на нови средства за производство. Това са огладените каменни оръдия на труда: брадви, тесли, длета и мотики. Постепенно се налага усядането на едно място за по-продължително време. Краят на Неолитната революция се свързва с появата на керамичните съдове. Това е първото изкуствено вещество, създадено от хората. Появата на керамичните съдове е най-точния показател за пълна уседналост на хората на едно място.

В средата на VII хил. пр. н. е. в Европа се появяват първите племена, носители на постиженията на Неолитната революция. Предвижвайки се по и срещу теченията на големите реки и техните притоци те навлизат и се заселват на Балканския полуостров. Постепенно земеделските племена се предвижват към Централна и Западна Европа.

На днешната територията на Република България неолитната епоха обхваща периода от 6300 до 4900 г. пр. н. е. През следващата епоха – халколитната (4900 – 3600 г. пр. н. е.) се появяват и се разпространяват първите метални предмети. От мед са изработвани различни типове брадви, игли, длета, шила и гривни. През халколита се появяват и първите бижута изработени от злато. От благородния метал са изработвани различни по големина, гривни, маниста, пластини и амулети. В праисторическото общество започва отделянето на занаятите от земеделието, животновъдството и лова. Появяват се семейства, които се специализират в производството на медни сечива, златни и медни накити, керамични съдове, тъкачество, обработка на кремък, камък, кост и рог. Започва натрупването на излишъци и се развива вътрешноплеменната, и междуплеменната търговия.

Неолитното население изгражда своите селища в близост до реките. За нуждите на своето земеделие и животновъдство то използва близките незаливни речни тераси и открити пасища. Горите са източник на дървен материал, използван от хората при строежа на техните жилища, за направата на мебели и като дърва за огрев.

Установявайки се на едно място неолитното население започва да изгражда селища по предварителен план. Праисторическите хора строят своите домове от нетрайни материали – стените им представляват плетове, обмазани с глина. Подовете на жилищата са направени от тръмбована глина, а покривите – от слама. Този начин на градеж налага периодично поправяне на сградите в селището, като за целта всички те са събаряни, околният терен е подравняван и те са изграждани на ново, на старите си места. По този начин постепенно се натрупват културни пластове и се образуват селищните могили.

На територията на днешния град Ямбол и в близките му околности се намират три селищни могили – Марчева, Рашева и Чарла търла. Първият археологически обект е проучвани сондажно в края на ХIX – началото на XX в., а втория – през седемдесетте години на миналия век. Последната селищна могила – Чарла търла не е проучвана. Археологическият обект е регистрирана по време на теренни обхождания. Всички селищни могили са обитаване през халколитната епоха. Материалите от Рашева могила се отнасят към ранния и средния халколит, Марчева могила се датира в средния и късния халколит, а Чарла търла – в късния халколит. По време на археологическите разкопки на селищните могили са проучени праисторически жилища. В тях са открити множество каменни, кремъчни, костени и рогови оръдия на труда, керамични съдове и различни култови предмети.

Древните грънчари изработва своите съдове на ръка от много добре пречистена глина. В керамичния им инвентар преобладават биконичните купи и паници, малките и големите вазовидни съдове, и гърнетата със заобленобиконична форма. Част от тях имат високи и куполовидни капаци. Повърхността на съдовете варира от червена и светлокафява до черна. Украсата им се състои от релефни ребра, набождания, врязвания и графитни рисунки. Последните са нанасяни с помощта на четки, изработени от животински косми. Изобразявани са различни геометрични орнаменти: кръгове, спирали, меандри, дъги, триъгълници и ромбове.

С религиозните вярвания на халколитните хора се свързват различните видове глинени, култови масички и човешките изображения от кост и глина.

През праисторическия период, когато все още не е открито колелото, основните пътни артерии са по протеженията на реките и техните притоци. През цялата неолитна и халколитна епоха долината на р. Тунджа се запазва като главен коридор за пренос на стоки и идеи между Балканския полуостров, Анадола и Егейските острови.

История на България, том 1, София, 1979

Х. Тодорова – Новокамената епоха в България, София, 1993

Х. Тодорова – Каменно-медната епоха в България, София, 1986

П. Детев и кол. – Разкопки на Марчевата селищна могила в гр. Ямбол – ИМЮИБ, 1979

Ан. Чилингиров – Плоски костни идоли от Рачевата могила при Ямбол – ИБАД, 1911

G. Seure, Al. Degrand – Exploration de quelques tells de la Thrace – BCH, 1906

Обр. 5. Миграции на неолитното население на Балканския полуостров

Обр. 6. Възстановка на село от неолитната епоха

Обр. 7. Реконструкция на праисторическа къща

Обр. 8. Сондажни проучвания на Рашева могила

Обр. 9. Южен профил на Марчева могила

Обр. 10. Каменни, костени и кремъчни оръдия на труда

Обр. 11. Керамичен съд от Рашева могила – ранен халколит

Обр. 12. Керамичен съд от Марчева могила – късен халколит

Обр. 13. Култова масичка от Рашева могила – халколитна епоха

Обр. 14. Костените идоли от Рашева могила – халколитна епоха

III. Бронзовата епоха и първите траки

Бронзовата епоха (3200 – 1100 г. пр. н. е.) е етап от развитието на човешкото общество, през който се появяват и се разпространяват предметите, изработени от бронз. Това е сплав от мед и арсен или мед и калай. Последните два химически елемента подобряват твърдостта и здравината на метала. От бронз се отливат различни оръдия на труда – длета, шила, и различни оръжия – брадви и ножове.

Появата на бронзовите предмети на територията на Република България се свързва с нова миграция на племена на Балканския полуостров. В началото на IV хил. пр. н. е. настъпва засушаване на климата. Това предизвиква предвижване на скотовъдно население от Севернопонтийските степи, териториите на днешна Украйна и Южна Русия, на юг – към Балканския полуостров. С новодошлите племена се свързва и разпространението на опитомените конете.

През средната и късната бронзова епоха в Горнотракийската долина се формира тракийската култура. Този етап от развитието на хората характеризира с появата на първите накити, изработени от сребро. Появяват се и първите керамични съдове, изработени на бързо грънчарско колело.

И през този период хората изграждат своите жилища от нетрайни материали – плет, обмазан с глина, с глинени подове и сламени покриви.

На територията на гр. Ямбол следи от хората, носителите на културата от бронзовата епоха са открити и на трите селищни могили: Рашева, Марчева и Чарла търла. По време на сондажните археологически проучвания на Рашева и Марчева могили са открити единични керамични съдове, които се отнасят към този етап от развитието на човешкото общество. През бронзовата епоха керамичните съдове продължават да се изработват на ръка. През този период се срещат полусферичните паници и купи с чучур, каните с косо устие и плоска дръжка, и чашите с две високи дръжки. Повърхността им е черна или кафява. Керамичните съдове са украсени с набодени точки, релефни пъпки и врязани линии.

По време на строителните дейности за военното поделение в местността Червен байр са разкрити гробове, които се отнасят към късната бронзова епоха. Като гробни дарове при мъртвите са поставени керамични съдове и различни лични вещи.

През цялата бронзова епоха долината на река Тунджа запазва важната си роля като коридор за пренос на идеи и културни тенденции между Мала Азия, Средиземноморското крайбрежие и Долнодунавския басейн.

История на България, том 1, София, 1979

Кр. Лещаков – Бронзовата епоха в Горнотракийската низина – ГСУИФ-СА, 2002

G. Seure, Al. Degrand – Exploration de quelques tells de la Thrace – BCH, 1906

Обр. 15. Миграцията на населението през бронзовата епоха

Обр. 16. Реконструкция на отливане на медни брадви

Обр. 17. Керамичен съд от Рашева могила – бронзова епоха

I. Homo sapiens в Европа – 2 страници

II. Първите земеделци – 4 страници

III. Бронзовата епоха и първите траки – 2 страници