Историята на „ямболския” цепелин се свързва с включването на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз. Министерството на войната  взема решение на 26 XI.1915 г. да бъде построен хангар за дирижабъл край Ямбол.Строителството на хангара е възложено на германска кампания от Саарбрюкен. Сградата е с метални стени и дървен покрив, обшит с два пласта покривна мушама. Всички елементи на хангара се сглобяват на земята и се монтират чрез механизирано скеле. Входът му е от югозапад, следвайки преобладаващата посока на вятъра. Хангарът е с дължина 240 м, ширина 70 м., разположен на север от железопътната гара на града. Близо до него са изградени жилища и столова за обслужващия персонал на хангара и цепелина, складове, работилници, метеорологична станция, газодобивно отделение, помпена станция и електроцентрала.  Хангарът и цепелинът се обслужват от дирижабална команда, в чиито състав влизат 180 германски и над  400 български войници. През лятото на 1916 г. е открита дирижабълна станция към Въздухоплавателната дружина и от Германия е доставен цепелин от системата  „Шуте –Ланц. Той извършва  разузнавателни полети над Черно море, при един от които аварира и пада в морето. В тази връзка е взето решение да акостира немския цепелин L 59. Според сведенията върху историята на германската авиация, той е един от двата най-големи цепелина на Германия през Първата световна война. Снабден е с пет двигателя, с общ обем на товар 52 тона и развива скорост над 80 км/ ч. Екипажът на цепелина включва 220 специалисти под командването на капитан Бокхолт. Важни данни за цепелина L 59 са събрани от германски, американски и други изследователи на въздухоплаването. Дъглас Робинсън в книгата си за германските цепелини от периода 1912-1918 г. представя бойния път на ямболския цепелин.
В спомените си летецът Георги Попвасилев  разказва за първия полет с ямболския цепелин: „ С цепелина добре се лети, добре и весело, но много опасно. Имаш чувството, че си привързан към бомба, която всеки момент може да избухне.”
„Ямболският” цепелин поставя рекорд за най-продължителен полет по време на войната 95 часа и 5 минути, като изминава повече от 2000 км над Африка, достигайки близо до Хартум, където изхвърля около 12 тона бомби над съглашенски военен обект Това става в периода от 21 до 25 ноември 1917 година. Той извършва и други полети над Африка и даже бомбардира на два пъти Неапол през март на 1918 г. На 7 април 1918 г. по време на своя 18-ти пореден полет, за последен път се издига над Ямбол на път за остров Малта. Задачата е  да бомбардира британска военноморска база, но преди да достигне целта си е свален от съглашенски самолети над Средиземно море.
През трийсетте години на XX век хангарът за цепелин е демонтиран, а материалите от него са използвани за направата на други по-малки хангари за българските бойни самолети на няколко военни летища.