УЧАСТИЕТО НА IV КОНЕН ПОЛК И 29 ПЕХОТЕН ЯМБОЛСКИ ПОЛК ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

През 1939 г. светът е изправен пред нова световна война. България трудно може да остане встрани от настъпващия военен конфликт, въпреки обявената политика на неутралитет. В навечерието на войната въоръжените сили на България се състоят от четири отделни армии, с десет пехотни девизии, две конни дивизии, въздушни и морски войски. През юли 1939 г. се формира Прикриваща армия, съсредоточена на югоизточната граница.

След избухването на войната на 1 септември 1939 г. започва мобилизационно и стратегическо развръщане на Българската армия и насищане с модерно въоръжение и техника.
България запазва неутралитет до 1 март 1941 г., когато подписва Тристранния пакт с Германия, Италия и Япония и се включва във Втората световна война. Извършват се организационни и структурни промени във всички видове и родове войски. В сухопътните войски се създават нови оперативни обединения - 5-а отделна армия и два корпуса. Във въздушните войски се организират летателни, летищни, парашутни войски и противовъздушна отбрана. В морските войски се включват Дунавска флотилия, Черноморски и Беломорски флот.

В хода на войната, с посредничеството на Германия и СССР, на 7 септември 1940 г. България и Румъния подписват спогодба в Крайова за възвръщане на Южна Добруджа. Възстановяват се историческите права на България върху изконна земя, несправедливо отнета по силата на Букурещкия договор от 1913 г. и Ньойския договор от 1919 г. Добруджанското население посреща със сълзи на очи и “ура” войските на 3-та армия с командващ генерал-лейтенант Георги Попов.

Пета и Втора българска армия, през април 1941 г. извършват поетапно заемане на Македония и Беломорска Тракия. Българското население в тези земи приема този акт за свое национално освобождение, като крачка към обединението на българската нация.

Загубите на Германия на Източния фронт след 22 юни 1941 г., капитулацията на Италия и опасността от англо-американски десант по Егейското крайбрежие, налагат формирането на два корпуса в състава на българската армия, чиито задачи са главно охранителни, отбранителни и маневрени. Двата корпуса се разформироват през септември 1944 г., когато събитията по фронтовете на Втората световна война показват близкия крах на Третия райх и задължително изискване от страна на държавите от антихитлеристката коалиция е сключване на примирие с България.

На 12 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания. “Символичната война” скоро се превръща в реалност с трагични последици. След успеха на Яш-Кишиневската операция войските на Трети украински фронт достигат българската граница. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България, а на 8 септември правителството на Константин Муравиев прекратява съюза с Германия и приобщава България към антихитлеристката коалиция. На 8 срещу 9 септември 1944 г. в страната се извършва държавно-политически преврат. На 28 октомври 1944 г. в Москва се подписва примирие между България, от една страна, и СССР, Великобритания и САЩ, от друга, с което се създават условия за включване на българската армия в заключителния етап на Втората световна война в съюз с държавите от антихитлеристката коалиция.

Участието на България в завършващия  етап от Втората световна война в Европа обхваща времето от 9 септември 1944 г. до май 1945 г. и в зависимост от решените задачи и постигнатите цели се дели на два периода.

Първият започва от 9 септември и приключва в края на ноември 1944 г. Неговото основно съдържание са мобилизирането, изграждането, съсредоточването и разгръщането на Българската армия и нейните настъпателни действия в Южна Сърбия, Вардарска Македония и Косово.

Вторият период обхваща времето от декември 1944 г. до май 1945 г. Това са военните действия на Първа българска армия, която провежда няколко настъпателни и отбранителни операции на територията на Северозападна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия.

Населението от Ямболски регион участва във войната както като редовни бойци и командири, така и като доброволци и помощник-командири. Включени в състава главно на IV конен полк, 29 пехотен Ямболски полк, 3 въздушен полк и други войскови части.

Командир на IV конен полк е полковник Тодор Семов, а помощник-командир е поручик Ангел Марков.
Четвърти конен полк взема участие в първата фаза на войната в състава на Втора българска армия с командир генерал-лейтенант Кирил Станчев, която провежда Нишка (08 - 18.10. 1944г.) и Косовска (25.10. - 30.11.1944г.) операции.

От района на Цариброд IV- ти конен полк настъпва в направление Бабушница – Лясковец – Ниш. На 8 октомври Втора армия започва Нишката настъпателна операция. Полкът е изваден от състава на 2-ра конна дивизия и преподчинен на Бронираната бригада. Тя се насочва в посока Прокупле, Прищина.

На 18 октомври ямболци водят тежко сражение в Куршумлия и Куршумлийска баня. На 19 и 20 октомври полкът преодолява съпротивата на немците и настъпва към Подуево.

На 9 ноември 1944 г. полкът е изваден от Бронираната бригада и подчинен на 6-та пехотна дивизия. В състава на тази девизия полкът взима учатие в провеждането на Косовската настъпателна операция.
От 18 до 21ноември IV – ти конен полк води сражения за овладяване на вр. Остро купле на Копаоник планина. На 24 ноември 1944г. полкът влиза в Митровица.
На 10 декември 1944 г. в Ямбол е организиран парад, на който офицери, подофицери и войници тържествено са наградени с ордени за проявена  храброст.

Двадесет и девети пехотен Ямболски полк взима участие във втората фаза на войната в състава на 3-та пехотна Балканска дивизия. Командир на полка е подполк. Петър Лазаров. Помощник-командири са: Борис Киров (от октомври 1944г.), Иван Русев (от 31.01 до 25.03.1945 г.) и Симеон Ханъмов
Гвардейската рота към  29-ти пехотен Ямболски полка се сформира от 12 до 16 септември 1944 г., с командир подпоручик Иван Ханъмов.
Ямболци участват не в едно сражение, особено упорити боеве водят по време на Сремската настъпателна операция от 22 до 28 декември 1944 г.
За овладяването на с. Грабово е сформирана  щурмовата рота, с командир подпоручик Димитър Живодеров. Там са написани първите страници от героичния летопис на втората  фаза на войната. В този кръвополитен бой 29-ти пехотен полк  губи 158 убити и 128 ранени.

След приключване на боевете при Сотин-Грабово, 29-ти пехотен Ямболски полк  се прехвърля в Унгария, дислоциран във Вайсло на 25 км северно от Дравасоболч. От Войсло полкът потегля за с. Сапорца и заема позициите Кемеш-Сапорца-Дравасердахей-Ковачхида .
На 6 март 1945 г. 29-ти пехотен полк минава с. Сапорца. На помощ на българските  войски е част от резерва на Трети украински фронт – 133 стрелкови корпус. От 8 март започват съвместните бойни действия за ликвидиране на вклинилия се противник. Особено ожесточени боеве се водят в районите на Дравасоболч, Драваполконя, Дравачехи.
Четиринадесет денонощия продължават епичните боеве край Драва. Героизмът, твърдостта и мъжеството, проявени от бойците бележат един от върховете на българската бойна слава във Втората световна война и остават в историята под името Дравска епопея.

Ямболци участват в Мурската настъпателна операцията в състава на на 32-ри пехотен загорски полк. На 31 март 32 пехотен полк, последван от части на 12 и 10 пехотна дивизия настъпва срещу  противникова линия „Маргит”. След овладяването на канала „Принципалис” на р. Мур се водят боеве за изтласкването на противника от силно укрепенената позиция, минаваща по линията Велики Ког, Мали Ког, Ястребци.
В историята на 29-ти пехотен Ямболски полк и гвардейската рота остават паметни и боевете през април 1945г. От 15 до 20 април 1945г. 29-ти полк преминава р. Драва, заема  Долни Михоляц,  Мославина и продължава настъплението си на запад. Ямболци водят сражения в направление Чаджавица, Сопе, Сопянска Ада. На 26 април полкът и гвардейската рота се съсредоточават в района на Малка Суботица, където остават до 6 май. На 7 май започва преследването на противника на запад към Австрия. На 18 май ямболци са сменени от югославски части, след което се предвижват към Капошвар, от където на 28 май потеглят за родината.На 6 юни 1945 г. ямболци възторжено посрещат своите синове, завърнали се от фронта, преживели ужасите на войната.

От Ямболският край във Втората световна война участват 5 007 души. В боевете загиват 659 бойци, от тях 74 са от Ямбол.

Блестящите победи завоювани от българския войник и през Втората световна война са непресъхващ източник на гордост и преклонение пред непобедимия войнски дух, саможертва и любов към Родината.

Развитието на Ямбол след 9 септември 1944 г.    

На 9 септември 1944 г. властта в България преминава в ръцете на Отечествения фронт.
Въпреки спорните оценки, давани на събитията, разиграли се малко преди и на самата дата 9 септември, които варират от въоръжено въстание до военен преврат, днес този ден е общопризната дата за начална точка на най-новата българска история. Започват дълбоки изминения в развитието на България, направлявани от нови политически сили и структури.

Важна роля за засилване на властта на ОФ и най-вече на БРП (к) изиграват извършените във всички институции и ведомства чистки. Те са необходими за „прочистването” на държавния апарат от „фашистки елементи”. Още на 10 септември 1944 г. на мястото на полицията се създава Народна милиция за опазване на вътрешната сигурност. Редиците и се попълват от бивши партизани и политзатворници.
Извършените на 9 септември 1944 г. и в първите години след това промени във висшите органи на държавата, неизбежно водят и до промени в органите на местната власт. Във всички градове се извършва персонална промяна, особено на административните ръководства, градските кметове, кметовете на централните общини и кметски наместници са заменени с отечественофронтовски представители.

На 9 септември 1944 г. за кмет на Ямбол е назначен Антон Леков, адвокат по образование. Една от първите важни задачи с които се заема е да извърши анализ на цялостното стопанско и финансово състояние на околията и особено на сградния фонд. Имайки предвид цялостното състояния на града тогава, той определя като първа задача на градския народен съвет; подпомагане бедните войнишки семейства, открине на народни кухни, детски ясли и домове, заздравяване кварталите, които носят болести, пресушаване ония улици и площади, които приличат на блата, шосиране на улиците.
През следващата 1945 г. градското управление извършва преглед на квартално застроените планове из града и на сградите, представляващи някаква строителна или архитектурна особеност.
В периода 1945-1948 г. за кмет на Ямбол е назначена Мара Атанасова, която е първата жена кмет на град в България. Една от първите по-важни и мащабни задачи, с които се заема е учредяването на Околийски стопански съвет. Той има за задача да изработи и приложи един общ стопански, благоустройствен, здравен и просветен план. За тази цел към него са създадени следните отдели: Стопански отдел, който взима активно участие при работата на градоустройствения план; Здравен отдел, който има за цел създаването на кооперативни или общински бани, перални, подобрение жилищата за живеене, общинските сгради и масова просветна  работа за профилактична медицина и здравеопазване; Благоустройствен отдел – със задача построяване на хигиенични жилища за живеене, направа на улиците, електроснабдяване, водоснабдяване и канализация; Просветен отдел - натоварен със задачите по откриване на вечерни училища, детски градини, дневни детски домове и развитие на спорта.

Управлението на Мара Атанасова съвпада с осъществяването на значими политически събития за утвърждаване на новата власт като: провеждането на парламентарните избори от 1945 и 1946 г., референдум за държавно управление, изработването и приемането на нова конституция на България (1947 г.).

В подкрепа на референдума в Ямбол се организират митинги, младежки събор, събрания по предприятия, учреждения и квартали. Откриват се  курсове за агитатори за република. От гласувалите 20 778 граждани, само 251 подкрепят монархията.

В последвалите избори за Велико народно събрание (ВНС) през октомври 1946 г. от 19 121 участници в изборите 13 538 гласуват за БРП (к). Изборната победа стабилизира изпълнителната власт и й позволява да насочи силите си към преход от частна към социалистическа собственост, да ликвидира опозицията и да приеме новата конституция. Главната задача пред правителството и пред местната власт е да възстанови икономиката и да ускори стопанското развитие на държавата с усилията на всички производителни слоеве. Във връзка с това ВНС приема двегодишен народностопански план (април 1947), в който се предвижда строителство на ж. п. линии, пътища и индустриални предприятия и се поставя началото на плановото развитие на народното стопанство. За Ямболска околия се предвижда разширяване на текстилна фабрика „Тунджа” и на консервна фабрика „Ягода”, изграждане на нова болница, училища и др. Едновременно с това хиляди ямболски младежи- бригадири изграждат с доброволен труд Прохода на републиката, ж. п. линията Перник - Волуяк и Димитровград. За големите си трудови успехи ямболци получават званието „Национален първенец”.

От края на 1947 г. се извършват радикални промени в обществено-политическия живот. Създава се тоталитарна система, при която БРП (к) налага своята идеология на цялото общество; партийните структури се сливат с държавните; води масирана пропаганда и създава култ към лидера; използва политическо насилие и административна принуда. Новата държавно-политическа система се изгражда на основата на приетата на 4 декември 1947 г. конституция, провъзгласяваща България за „народна република”.

През 1947 г. е извършена национализация на банките, мините и индустриалните предприятия. В Ямболска околия са национализирани 70 предприятия, а в Ямбол - 43. Повечето от тях са дребни, с малки машинни паркове и тесни производствени сгради, което налага голяма част от тях незабавно да бъдат преустроени и уедрени. От четири керамични фабрики се образува една; памукотъкачната фабрика „Паспалджиев” и други дребни текстилни предприятия се закриват, а машините им преминават към текстилна фабрика „Тунджа”; машинната работилница „Сила” се обединява с болтовата фабрика; национализираните предприятия „Атланта”, „Българска консерва” и „Червен пипер” полагат началото на консервния комбинат „Ягода”; от преминалите към Градския народен съвет мелници, дараци, маслобойни и други се образува обединение „Местпром”.
Набелязват се мерки за разширяване производството на съществуващите промишлени предприятия чрез въвеждане на нови мощности и увеличаване на работните места в тях. По такъв начин на мястото на старите фабрики се оформят сравнително големи предприятия, които определят индустриалният облик на града.

Втората световна война значително разтройва занаятчийското производство в града. Отрицателно се отразява върху него постоянно разстящата оскъдица на суровени, особено на вносните. Успоредно с отрицателните се създават и положителни фактори за развитието на занаятчийството – нараства репаратурната дейност, търсенето на занаятчийските стоки и услуги надвишава предлагането, което води до повишаване на техните цени.

В периода 1945-1950 г. се наблюдава процес на постепенно ликвидиране на дребните стокопроизводители и преминаването им в кооперативния и държавния сектор.
През 1945 г. в Ямбол се учредяват трудово-производствени кооперации (ТПК) „Обединение”, „Облекло”, „Братски труд”, „Единство”, „Народен строеж” и други. Занаятчиите масово се включват в създадените ТПК. До 1952 г. частният занаятчийски сектор в Ямбол в основни линии е ликвидиран.
Традиционния пролетен панаир в Ямбол е възстановен за първи път през 1951 г. От страниците на местния печат научаваме интересни неща за панаира „Като се почне от началното училище „Кирил и Методий” и се стигне го казармите – по цялото протежение на булеварда се тълпял народ.”  Специална арка е изградена за посрещане на гостите. Интерес представлява самото разположение на панаира. В началото е разположен санитарният пунк –до него детският кът и книжарница. Палатите на „Нармаг” и „Наркооп” блестели от чистота. Особено интересен е стопанският павилион. В него се излага всичко, което  произвежда селото – кокошки, крави, домати, краставици, череши, ягоди и др.
Нагоре по протежението на панаира се редели срелбища, люлки, бирарии. Имало също естраден концерт, подвижно безплатно кино на открито и т.н. Богат, интересен и весел е бил този пролетен панаир.

През 1959 г. Народното събрание приема Закон за ускорено икономическо развитие на народното стопанство, в резултат на който се извършва административна реформа.  Новосъздаденият Ямболски окръг обхваща 3 града и 139 села с около 230 000 души население.
През същата година са построени и пуснати в действие млекопреработвателно предприятие, нов хладилен цех в КК „Ягода” и тютюнев склад. Направена е първа копка за строителството на текстилен комбинат. Към МЗ „Сила”  влиза в експлоатация леярен цех и цех за дъждовална техника. Дъждовалните машини и фуражомелки  се налагат на вътрешния и на международния пазар (СССР, Турция, Гърция, Алжир). Започва строителство на нов авторемонтен завод и на хлебозавод. Хранително-вкусовият комбинат  „Родопа” задоволява нуждите от месо и колбаси и на съседни окръзи. С пускането в експлоатация (ноември 1968) на Комбината за полиестерни влакна „Д. Димов” Ямбол става един от центровете на химическата промишленост в страната. Марката „ямболен” е известна в цяла Европа.
Извършена е значителна работа по механизацията и автоматизацията на производството и внедряване на научно-техническия прогрес. Най-значителни успехи са постигнати през 70-те и 80-те години на ХХ в., когато влизат в експлоатация нови поточни линии, започва използването на промишлени роботи, в СХК „Д. Димов” се внедрява цифрова система за комплексна автоматизация на производството. В резултат на високото качество промишлената продукция на ямболските предприятия се изнася в над 30 държави.
Успоредно с увеличаване на производителността на труда нараства и средната Успоредно с увеличаване на производителността на труда нараства и средната работна заплата. Докато през 1961 г. за Ямбол тя е 1024 лева, през 1965 г.  достига  1108 лева. С нарастване доходите на работниците се изменя структурата на потреблението. В бита на населението масово навлизат стоки като телевизори, радиоапарати, фотоапарати, перални, шевни машини, електрически печки  и др.
Заедно с огромното промишлено строителство през този период се изграждат културно-просветни, търговски, административни и особено жилищни сгради, реализират се редица благоустройствени мероприятия.

Най-впечатляващите нови обществени сгради, които променят облика на Ямбол са: спортна зала „Диана”, пощенската палата, профсъюзния дом, партийния дом, хотел-ресторант „Тунджа”, автогарата, кино „Вапцаров”, модерни търговски магазини и други обекти. Изградени са водоснабдяването и канализацията на индустриалния квартал, направена е корекция на р. Тунджа. Създадени са нови зелени площи и места за отдих. Хълмът „Боровец” е превърнат в народен парк. Старата хижа на „Бакаджика” е ремонтирана и преустроена, а по-късно е изградена нова хижа с ресторант.