АР “Тракийски и античен град Кабиле” се намира на 8 км северозападно от гр. Ямбол. В историографията за Древна Тракия единодушно и категорично е утвърдено схващането, че Кабиле е важен политически, икономически и религиозен център, възникнал в края на ІІ и началото на І хил.пр.Хр. Светилището на Великата богиня майка Кибела, намиращо се на Зайчи връх е консолидиращия фактор за възникването на селище в подножието на му. На акропола-светилище са разкрити скален „релеф на Кибела", основи на обществена сграда и две правоъгълни помещения, най-вероятно с култов характер. Зайчи връх е разположен на завоя на р. Тунджа на юг към Едирне (дн. Турция) и доминира над равнината. През всички времена Кабиле е възлов пункт на пътя от Айнос (дн. Енез) при устието на Марица (античния Хеброс) към Хемус (Стара планина) и долното течение на р. Дунав, както и на диагоналното трасе от Бизантион през Сердика (София) – Найсос (Ниш) към средното течение на р. Дунав. Това местоположение предопределя съдбата на селището векове наред.

По-късните историческите извори свързват Кабиле с колонизаторската дейност на македонския владетел Филип ІІ във връзка с походите му в Тракия 342-341г.пр.Хр. Известният надпис от Севтополис го представя като град, устроен според елинските градоустройствени правила и традиции. При царете Спарток и Скосток, в началото на ІІІ в.пр.Хр., Кабиле става столица на Одриската държава. Към средата на ІІІ в.пр.Хр. царската институция е заменена с градско управление. През ІІІ-ІІ в.пр.Хр. Кабиле е единственият град от вътрешността на Тракия със собствено монетосечене. В периода ІV-ІІ в.пр.Хр. градът осъществява активни търговски връзки с целия егейски свят, не само като традиционен консумативен център на вносна продукция, но и като равностоен участник в търговския обмен. Кабиле е превзет от римляните начело с Марк Лукул през 72 г.пр.Хр. През 45 г. н. е. градът окончателно е включен в пределите на Римската империя, като един от главните градски центрове в провинция Тракия. От ІІ в.сл.Хр. градът става втория най-важен римски военен лагер в провинция Тракия. От 136 г. сл. Хр. до 192 г. сл. Хр. в Кабиле резидира Cohors II Lucensium, а след това Cohors I Atoitorum.

С приемането на християнството за официална религия през 313г. Кабиле е един от водещите епископски центрове. Открити и експонирани са монументална трикорабна базилика с мозаечни подове, преустроена през V в., както и по-малка базилика с баптистерий, в очертанията на военния лагер. Следващите столетия, наситени с варварски нашествия и драматични събития бележат и края на организирания градски живот в Кабиле. В края на VІ в.сл.Хр. градът е окончателно разрушен от аварите. През ХІ –ХІV в.сл.Хр. върху разрушения античен град съществува малко средновековно селище.

Върху античния град не е застроено съвременно селище, което го прави лесен за проучване и удобен за експониране. Обявен е за “Народна старина” още през 1927 г. Обявен е за паметник на културата от национално значение, национален археологически и архитектурен резерват, а възвишението „Зайчи връх” е природозащитено място (ДВ, бр. 24 от 1969г.; ДВ, бр.67 от 1979г.; ДВ, бр.14 от 1981г.) През 1972 г. стартират редовни археологически разкопки на територията на древния град, като досега са проучени едва 15% от цялата площ.

Днес Кабиле се вписва много добре в модерната инфраструктура. Автомагистрала „Тракия” минава само на 500 м южно от резервата и това му предоставя добри перспективи като археологически обект с национално значение. Регионален исторически музей – Ямбол стопанисва Археологически резерват „Тракийски и античен град Кабиле” и те заедно са под № 99 от 100 – те национални туристически обекта.

Съчетанието на природни гледки с богата и многопластова история предлага неповторимо, емоционално преживяване на посетителите. След една слънчева разходка из руините, след катеренето до върха за да се докоснат до Богинята – Майка и видят ямболското поле с погледа на орлите, туристите могат да влязат в хладната експозиционна зала за да се запознаят с още много културни ценности от древността. Изложените експонати са над 2000, като колекцията се обогатява след всяко археологическо лято. В изтеклите десетилетия Кабиле се превърна в много добра база за учебни практики на студентите от специалност „Археология“ в СУ „Св. Климент Охридски”. Проведени са и редица международни научни форуми – симпозиума „Поселищен живот в Тракия” 1982г., 1986г., 1993г., 2005г.; 2012г.; VІІІ световен конгрес по тракология 2000 г.; Международен симпозиум за амфорите и амфорната епиграфика 2007 г.