Ямбол през периода на византийско владичество 11-12в

Според археологическите данни в края на Xв на естествено укрепено място, защитено от три места от р. Тунджа възниква Ямболската крепост. Това става вероятно след похода на Йоан Цимисхи през 971г и последвалото трайно присъединяване на Ямбол и областта към Византийската империя.

От края на X до края на XIIв Ямбол и земите около него са във византийско владение. Новоприсъединените територии в Тракия са реорганизирани в голямата военно-административна тема Македония с център Адрианопол.
Но византийската държава е безсилна да се справи с един нов проблем, идващ от север. През 1048г огромна печенежка армия (800 000 според някои хронисти) под предводителството на Кеген прекосяват замръзналия Дунав и започват нахлувания в земите на юг от Стара планина..
Още на следващата година жителите на Ямбол стават свидетели на сражение, в което войските на византийския магистър Константин Арианит са разбити от печенезите близо до града.
Ямбол и областта преживяват още няколко опустошителни печенежки нашествия в периода 1049-1053г.
След това Ямбол се споменава чак през 1074г във връзка със събитията около бунта на управителя на Дръстърската, българина Нестор, който в съюз с печенежкия вожд Татуш тръгва към Константинопол и минавайки през Ямбол го опустошава.
Ямбол е споменат отново през 1087г, когато огромна армия от печенези, кумани и маджари опустошава Тракия, включително и Ямбол.

Тези събития се потвърждават и от извършените разкопки на Ямболската крепост. Според проучвателите през XIв крепостта е многократно опожарявана.

Пред невъзможността да се справи с надвисналата опасност от страна на нахлуващите номади Византийския император Алексий I Комнин решава да даде решително сражение на печенезите.
Сражението се състои през 1091 при Левунион, на устието на Марица. Според повечето летописци печенезите претърпяват катастрофално поражение, а най-категорично сиуацията обрисува българския историк Петър Мутафчиев „Денят 29 април 1091 г. спаси Византия. Печенезите бяха съсвсем унищожени и от този момент те изчезват от историята като народ. Остатъците били поселени в Мъгленско, дето се претопили сред местното население”.
Интересен период от историята на Диамбол-Ямбол е присъединяването на града към каузата на самозванеца Роман IV Диоген влязъл в историята с името Лъжедиоген през 1093-1094г.обявил се за наследник на Византийската корона. Лъжедиоген потърсил подкрепата на севернобългарското население. Присъединяването на Диамбол-Ямбол към Лъжедиоген било продиктувано от недоволството на населението срещу управлението на Византия, защото голяма част от оределите войски на византийците били попълвани от тукашното население. През късната есен на 1094г.Лъжедиоген и неговата войска били разбити. Над Диамбол-Ямбол и околната област отново била възстановена властта на законния византийски император.

Кан Крум (803-814) е един от най-блестящите блългарски владетели. Възкачва се на престола  след половинвековна политическа и управленска криза, успява да стабилизира държавата и да разшири границите и.

Информацията за ранните му години е оскъдна, като един късен източник предполага, че произходът му е от панонските българи. Според мнозина изследователи с неговото управление на престола се възстановява и легендарния владетелски род Дуло.

Възкачването на престола на Крум съвпаднало с подема на франкската държава. През 800г. римският папа Лъв III коронова Карл Велики, превръщайки го в император и август, управляващ Римската империя. В началото на IX в. той разбил Аварския хаганат и присъединява западната му част към териториите на Франкската империя.

Възползвайки се от слабостта на аварите след тяхното поражение, Крум се отправя към Панония и Трансилвания, повеждайки война срещу останалите източни територии на хаганата. Той ликвидира напълно остатъците от някога могъщата държава и присъединява огромни територии към България – Трансилвания, Банат и Източна Панония. След постигнатите победи, последиците за българите били много благоприятни. Железните и солните рудници в новозавладените територии допринасят за икономическото развитие на страната, а към териториите и са присъединени местните древнобългарски племена. Предполага се че по това време България и Франкската империя са имат обща граница, а разширената държава византийските автори наричали Отвъддунавска България. В резултат от войната с аварите, държавата значително увеличава своя военен, демографски и икономически потенциал и се утвърдила като важен политически фактор в Югоизточна Европа.

След като укрепва северната и западната граница, през 809г. подема поход на югозапад и превзема важния град Сердика. В отговор на това византийския император предприема мащабна военна кампания с цел да ликвидира българската държава! През лятото на 811г войските на Никифор преодоляват старопланинските проходи и превземат столицата Плиска. Отхвърляйки предложението за мир на кан Крум войските на византийците опожаряват града. Високомерните византийци са наказани и на връщане към Константинопол са обградени в един от старопланинските проходи и напълно унищожени на 26.07.811г.

Събитията през 811г. подтикват Крум да вземе важни решения и да продължи настъплението си на юг. Превземайки Тракия, той лишил византийците от възможността да организират бързи походи към Плиска. Ханът успял да завземе редица важни крепости, като Девелт, а местното византийско население в Тракия по негова заповед било преселено в Отвърддунавска България. През 812 е превзета и  Месембрия. За обсадата се знае, че са били открити и взети двайсетина сифона за гръцки огън. Военните действия продължили и през 813г. край Версиникия отново се срещнали български и византийски войски. След поредната победа на Крум той заповядал на войските си да тръгнат към Константинопол. В България започва мащабна подготовка за обсада на Константинопол, но точно когато ромеите вече очакват нападението ги достигнала вестта за неочакваната смърт на българския владетел, като версията на историците е, че Крум е починал от сърдечен удар.

За външния вид на кан Крум можем да съдим по изображението в Манасиевата летопис, писана в средата на XIVв, където е представен като снажен мъж в разцвета на силите си, с дълга коса и брада, да пирува с приближените си след победата над византийците през 811г.
В Ямболска област е намерен един изключително ценен документ за българската история от времето на управлението на кан Крум.

Хамбарлийският надпис:

Хамбарлийският надпис е български надпис, изписан на гръцки език от 813 г. Открит е край село Хамбарлии (днес Маломирово), Област Ямбол.
Състои се от два надписа, издълбани от двете странични стени на една четиристранна антична ара от твърд сив мраморовиден варовик, на лицевата страна на която се е намирала старогръцка надгробна епиграма. Арата е  поставена при селската, т. нар. Попова чешма, между 1865 и 1870г.
Арата е поставена в граничната зона между България и Византия, след победата на кан Крум над византийците в битката при Версиникия на 22.06.813г.

Крум, архон увиги излезе с войската си срещу Адрианопол и брат му не го забрави, но излезе и той. И бог му (т. е. на Крум) даде да опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Констанция, Версиникия, Адрианопол. Тези мощни крепости той превзе. А на останалите крепости бог даде страх и те (гърците) ги напуснаха и избягаха в долната земя (т. е. дн. Източна - Турска Тракия). Той (Крум) не забрави тази земя (Източна Тракия), откъдето беше излязъл с цялата си войска и беше изгорил нашите земи сам старикът император, плешивият, и завзел беше всичко и беше забравил клетвите. И излезе срещу него архонтът Крум, за да воюва . . . . . . . . . . . и отиде, за да . . . опустоших . . .

Кан Тервел е един от най-прославените български владетели! Наричан  „спасителя на Европа“, той оставя името си със златни букви в историята ни.
Син е на кан Аспарух, роден вероятно около 670г, като още от ранна младост, както повелява древнобългарската традиция придружава баща си във военните му кампании, в качеството си на канаптикин.
След смъртта на Аспарух в битка с хазарите, край северните граници на България, Тервел поема властта в момент, в който трябва да се затвърди удара нанесен на могъщата византийска империя и да се закрепи българската власт на юг от Дунав.
За съжаление липсват данни от първите години на неговото управление, като името му се споменава за първи път във връзка със събитията във Византия от 705г.
Кан Тервел решава да помогне на византийския император Юстиниан II да си върне престола, отнет му със заговор десет години по-рано. Без да влиза в каквито и да било сражения, българската войска, изпратена от Тервел пред стените на Константинопол, само със своето присъствие там, всява смут и помага на Юстиниан да си върне властта.
Изворите разказват, че в благодарност, на българския владетел са оказани големи почести и са му поднесени скъпи дарове. В една от главните зали на императорския дворец Юстиниан II наметнал Тервел с царска хламида (мантия) и го удостоил с титлата "кесар." Това е голяма чест, понеже според византийската титулатура кесар е втория човек в държавата след императора.

В знак на благодарнност императора отстъпва на българската държава т.нар. област Загоре, включваща териториите на съвременните градове Айтос, Сливен и Ямбол, като това е първото териториално разширение на българската държава на юг от Стара планина. През тези години Тервел е на върха на могъществото си. Ето какво разказва един византийски хронист от Xв.:
"При император Юстиниан Ринотмет, Тервел, предводителят на българите, бил на върха на благополучието... Той поставял обърнат щита си, който носел по време на война, и своя камшик, с който шибал коня си, и слагал пари, докато покрие и единия, и другия. Простирал копието си на земята и до краищата му и на голям куп натрупвал копринени дрехи. Като напълвал сандъчета със златни и сребърни пари, раздавал ги на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата - сребро."

Изплашен от нарастващата мощ на България Юстиниан решава да се отметне от договора и да нахлуе в териториите ни през 708г. Посрещнат е от доскорошния си приятел Тервел и е разбит край Анхиало. Това предопределя съдбата на този противоречив император и той е убит през 711г. Междувременно военните действия на кан Тервел продължават и през 716г той вече е пред стените на Константинопол, като така очертава една политика на българската държава, която ще бъде следвана дълги години от неговите приемници.
Изплашени, византийците бързат да сключат мирен договор, в който има няколко много важни клаузи. Едната гласи, че се узаконяват териториалното разширение на България, постигнато пред този договор, като така областта Загоре, с териториите на града ни завинаги влизат в пределите на България.

Важността на договора се потвърждава на следващата година, когато Константинопол е обграден от 100 000 арабска армия. По силата на споразумението Тервел се отзовава на помощ, начело на 30 000 армия.

„Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите" четем в изворите.
През следващата година се състои решителното сражение между българи и араби. Стълкновението пред стените на Константинопол е отразено в много средновековни извори и макар да се различават в някои детайли, всички те са единодушни, че арабите претърпели нечувано дотогава поражение от българите! Според византийски хроники са избити 22 000 араби, а в някои европейски източници се твърди, че "българите погубили 30 000 сарацини."

Това е една от онези битки, които обръщат хода на историята. Българите спират арабското нахлуване към сърцето на Стария континент, а Тервел е наречен "спасителят на Европа."